Членът на ЦК на ВМРО Кирил Пърличев от Охрид с кратка рецензия за книгата на един френски офицер, в която се споменава и Македония.

"Специално за народността на македонското население французкият офицер не говори. Когато пристига в Солун, „кръстопътя на народите“, той констатира тук присъствието на всички народности, включително и българи, но най-много евреи. През време на своите бързи пътувания между Солун и завоя на Черна, винаги натоварен със специална мисия, той никъде почти не влиза в допир с местното население, па и не разбира неговия език. В Македония „тая приятна земя, в която са представени всички народности, от векове насам хората се взаимно колят“. В Неготино генерал Леблуа и началник щаба на 27-а дивизия живеели у околийския началник, сърбин, който със стотина жандарми сърби пазел реда „в тая област с българско население“. След превзимането на Кара-Ходжали французката полкова музика дава концерт на местните жители — „стари турци с чалми, българи с кестеняви долами, жени в македонска носия“..."

"Забележете безразличното и толкова повърхностно отнасяне на тоя генералщабен французки офицер към въпроса за народността на населението в Македония. От Лерин той пътува с една мисия за в Корча. Ето го в Писодер „Ние минахме, казва той, през неколко бедни села, ту български, ту гръцки, ту турски или сръбски, защото в тая страна са представени всичките народности“. И скривайки под тая леко възприета формула своята некомпетентност по въпроса, той нема грижата да спомене нито едно гръцко, нито едно сръбско село, както веднага на същото место, говорейки за Смърдеш, казва, че гръцкият подпоручик му препоръчал „едничкия грък тук, тъй като целото останало население е българско“.
Впрочем г. J. J. Frарра е съумел да разпознае при пътуванията си Гърция от Македония и да тегли една дебела черта на различие между едната и другата. Бидейки в Гръцкия тесалийски град Катерина, той подчертава изрично за своето „първо съприкосновение с истинска Гърция, тъй различна от своята съседка Македония“.
Но непреднамерено и безискуствено, а просто мимоходом на много места в книгата си той признава националния характер на населението по фронта, който заема съглашенската армия. Така, на стр. 193 той казва: „Армията искаше да й доставяме постоянни донесения за боевото разположение на неприятеля и в същото време внимателно да наблюдаваме делата и намеренията на местното население, между което се намираха много шпиони на служба у българите“. А „шпиони“ на българска служба не са могли да бъдат нито гърци, и още по-малко сърби..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Кирил Пърличев (1875-1944, Охрид) е български революционер, член на ЦК на ВМРО, общественик, учител, журналист, писател, директор на историческия музей в Охрид по време на българското управление на града (1941-1944 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО) и е сред основателите на Македонския научен институт в София. Син е на големия охридски възрожденец Григор Пърличев.
За повече информация за автора тук

---