Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Напред към идеала на Илинден!", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 67-68, София, 1935 година
Никола Киров-Майски от Крушево, Вардарска Македония - "Напред към идеала на Илинден!", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 67-68, София, 1935 година


Увеличи
Описание

Илинденецът, автор на Крушевския манифест и най-добър летописец на Илинденското въстание в Крушево и Крушевската република – Никола Киров-Майски за Идеала на Илинден:

"Нека не се зловиди никому, ако подчертая с дебела линия неопровержимия факт, че македонски българи основаха революционната ни организация, македонските българи беха главните апостоли на страшното, но омайно освободително слово, на български се водеше тайната кореспонденция и на същия език се командуваха въоръжените сили на В.М.Р.О. Нахалство и натрапничество ли беше това? Не! Никой добър и съзнателен македонец не издигна глас на протест против него, никой не реагира срещу "домогванията на един етнически елемент в ущърб на интересите на другите етнични елементи в страната", защото съзнаваше и разбираше, че в случая нема домогвания, че не се работи за създаване на една втора България на Балкана, а за освобождаванието на целокупното македонско население, включително и турците, които сметаха себе си уж за господствуващ елемент, от политическо и икономическо потисничество. "Свободата е слънце, се казваше и подържаше навсекъде, което грее еднакво за праведни и за грешни, за стари и за млади", сиреч, всички народностни елементи в Македония ще се ползуват от еднакви права и привилегии в бъдещата автономна държава. Какъв и кой ще бъде официалния език на тая държава - подобен въпрос не се задаваше, защото всеки съзнаваше, че неговия език нема да биде пренебрегнат, нито пък ще се намери умен македонец, който да пожелае претопването на тая или оная народност...

...То стана скъпо и свето за целия народ благодарение на чл.1 и 2 от устава на организацията, които ясно очертаха целта на борбата - автономията на Македония - и правоучастието в тая борба на всички македонци, без разлика на вера, народност, пол и убеждение.
Какъв ум какво братолюбие и каква спасителна мисъл са вложени в тоя устав!...
Да, пред идеала и в името на идеала беше заглъхнал всекакъв веров и национален антагонизъм, беха се оставили на страна всекакви класови и съсловни борби и различия: евреи помагаха парично, турци и арнаути доставяха оръжие, българи, власи и гърци(гърчеещи се власи, българи и арнаути) нарамваха тежкия кръст на революцията, социалисти и духовници ръководеха чети и си даваха взаимна подкрепа... 2 август, 1903 год. Зарумене зората и блесна Илинден в злато и пурпур. Врагът скоро се опомни и със страшна сила се втурна да спасява дьовлета и да отмъщава. Започна се неравна борба...

За нас македонците и за целия културен свет македонски въпрос съществува и че разрешението му в смисъл да се създаде независима македонска държава, като държава звено между балканските народи и държави, съвсем не значи война, а тъкмо обратното - означава вечен мир на Балкана. Македония е жива, щом има свои чеда, които мислят и работят за освобождението ѝ...
В началото изтъкнах заслугите на македонския българин по отношение създаването и заякването на революционната организация и идването ни до Илинден, чрез които овековечихме македонския идеал. Мисията му не е завършена - той е длъжен сега, повече от всекога, да си спомни дадената клетва, да сгрупира около свещения идеал, както до Илинден, всички македонци, без разлика на вера, народност, пол и убеждения и с общи усилия да подеме и изнесе - по пътя на легалната боба - освободителното дело до крайна победа.
Македонци, където и да се намираме, нека се откажем от амбиции и дертове, нека престанем да се гоним и самоизтребяваме, нека не се поддаваме и служим на чужди интереси, нека бъдем преди всичко добри македонци и, обединени в едно сърце и в една душа, в една мисъл и в една воля с общи усилия да изковем съдбата на Родината..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Киров Трайков-Майски (1880-1962;София) е български революционер и общественик, деец на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на Крушевската република, а след въстанието е ръководител на Крушевския революционен комитет. Главен екзархийски учител в Емборе и Дебър. През 1911 г. в Дебър възобновява българското околийско учителско дружество "Свети Иван Бигорски", а през 1911-1912 г. е директор на училището в Ресен. След Междусъюзническата война емигрира с цялото си семейство в България и завършва право в Софийския университет. Участва в дейността на Македонската федеративна организация и на Илинденската организация.
За повече информация за Никола Киров-Майски тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 741 пъти.