Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Пашич и Цвийч", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 97, София, 7 февруари 1927 година
Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Пашич и Цвийч", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 97, София, 7 февруари 1927 година


Увеличи
Описание

Професор Любомир Милетич за "двете имена символ на безогледния, късоглед сръбски шовинизъм, който става и лега все с мисълта как да снизи България и да въздигне Сърбия" – Пашич и Цвийч .

"Ползувайки се от гостоприемството на редакцията на най-реномираното немско географско списание "Dr Petermanns Mitteilungen", Цвийч обнародва в броя за март и април 1913 г. студия върху етнографичното разграничение на народите на Балканския полуостров, придружена с една етнографична карта. И какво да видиш! В тая карта „македонските славяни“ личат боядисани като отделна народност с особена – зелена боя, а земята им значително намалена. Напразно ще търсите под зелената боя не само Скопье, Куманово, Тетово и Дебър, ами нема да немрите там и голема част от „българската етнографическа сфера“ от „безспорната зона“, на която същия Цвийч в първата си неподправена брошура бе точно посочил границите. И тъй тук ги нема ни Егри Паланка, ни Кратово, ни Овче поле, ни Прилеп, ни Крушево. Населението на тия области, види се, през изтеклата зима е станало сръбско по народност, та Цвийч мълком го боядисал със синята боя, с която в същата карта е означено сръбското племе! А пък с боята, означаваща българската народност, авторът е благоволил да означи само една част от източна Македония – от Малешево до Родопите. И така Цвийч бе разделил Македония по своему между сърби и българи, а по средата оставил – със зелената боя – „неоформената маса македонски славяни“.
Според същата карта, дело на безсъвестен шовинизъм, излиза, че Прилеп е населен от сърби, а близките Велес и Битоля от неутрални по народност „славяни“!"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 637 пъти.