Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Една охридска старина", публикувано във в-к "Родина", год. I, бр. 39, Скопие, 31 март 1916 година
Иван Снегаров от Охрид, Вардарска Македония - "Една охридска старина", публикувано във в-к "Родина", год. I, бр. 39, Скопие, 31 март 1916 година


Увеличи
Описание

Статия на професор Иван Снегаров от Охрид за един печат на Охридската българска архиепископия .

"Има един български град, който се намира на самия западен край на българската земя, но въпреки това той е тъй мил на всeко българско сърдце, неговото минало така пленително действува върху българската душа, както Рим — на латинеца, Атина — на гърка, Иерусалим — на евреина. Тоя стар град, чийто „прах свят“ иска да види нашият народен поет, тоя символ на древното българско могъщество и блесък, е Охрид, гдето 1000 години тайнствено — величествено се възвишава над лазурното езеро храмът на българския първоиерарх и първоучител Св. Климент. Столица на „бурни Самуила“ и неговите наследници до 1019 год., Охрид е останал почти осем века център на духовния живот на българския народ и пръскал светлина по целия Балкански полуостров, дори зад Дунава — във Влахия и Молдавия. Охридската архиепископия, макар и погърчена, не е изгубила съзнание, че е духовно учреждение, предназначено за служба на българския народ; че основата на нейната автокефалия е националната самобитност на българския народ. Има много свидетелства, които изрично говорят, че охридските архиепископи упорито са защищавали независимостта на българската църква против посегателствата на цариградските патриарси и са подчертавали българския характер на своята църква, като се титулирали архиепископи на цела България, своя престол наричали прeстол на България и паството си — българско, а сами те сa знаели българския език. Освен в надписите и подписите си в официалните писма, архиепископите сa означавали българския характер на архиепископията и в печатите си, с които сa скрепявали актовете си — окрyжни, бракоразводни, изборни и пр. За печат при архиепископския подпис се говори в писмата на знаменития архиепископ Дймитрия Хоматиана, който със синодно окръжно от 1219—20 г. е отлъчил от православната църква сръбския архиепископ Сава, задето последният, без знанието и съгласието на „архиепископа на България“ — каноническия духовен началник на Сърбия — се провъзгласил за независим архиепископ. До сега не е намерен ни един архиепископски печат, понеже бурното време е унищожило много български паметници, па и не е издаден отпечатък от тех, сигурно, понеже оригиналите на официалните актове са изчезнали и запазените документи се знаят в преписи. Приблизителна представа за формата и надписа на архиепископските печати може да се състави по тук клиширания печат на музея на окръжната архиепископия в Охрид от 1616 година..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943).
За повече информация за автора тук
И на църковния сайт за православието тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 171 пъти.