Членът на Задграничното представителство на ВМРО в София Кирил Пърличев с кратка статия за видния български просветен деец, борец за черковна независимост и ръководител на Воденската българска община Иван Занешев.
Той можа да види и другата фаза на националната борба - оная за политическа независимост. Макар вече и на напреднала възраст, но неговата култура, неговият здрав разум не можеха да не оправдаят зараждащото се революционно движение като неизбежно средство за политическа свобода. И тук той даде своето ценно съдействие. Той дочака и големото Илинденско въстание, дочака и освободителната война от 1912 година. Той посрещна и българска войска, която през Воден стигна в Съботско, средище на Мъгленията. Той тържествува тогава заедно с целото население. Но Занешев дочака и тежки дни. Съботско един ден стана арена, на която от засада подло бе пролета кръвта на български войници. В Солун се изредиха едно предизвикателство след друго. Дойде най-после и Междусъюзническата война. Занешев, вече стар, но с бодър дух, с трепет очакваше развръзката. Децата му разпилени и пропъдени, снаха му умира, той не рачи да повика гръцки свещеник за погребение. Чуждите власти ухажват около него, щадейки още възрастта му, но все очаквайки най-после да превият гордото и непреклонно национално съзнание у стария българин...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Кирил Пърличев (1875-1944, Охрид) е български революционер, член на ЦК на ВМРО, общественик, учител, журналист, писател, директор на историческия музей в Охрид по време на българското управление на града (1941-1944 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО) и е сред основателите на Македонския научен институт в София. Син е на големия охридски възрожденец Григор Пърличев.
За повече информация за автора тук

---