Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Солун във военната история на българите", публикувано в "Сборник Солун", София, 1934 година
Петър Дървингов от Кукуш, Егейска Македония - "Солун във военната история на българите", публикувано в "Сборник Солун", София, 1934 година


Увеличи
Описание

"През време на дългото иго под турците Солун остана за българите все тъй желан, но чужд, както и бе до тогава; все тъй обграден до самите си стени с български села и градовце, както и по-рано; все тъй говорящ български по тържищата си, както във времето на св. св. Кирил и Методий. Пъстрата носия на околните българи и българки, старобългарските реминисценции в техния говор, физическият им тип и психологическите им особености, всичко, всичко бе все онова, което е било и векове преди това. Тъй непроменен остана между това и оня тайнствен и неведом закон, който заставяше измрелите по-рано поколения да се борят за него. И в наши дни душата на Македония трептеше в пълно съзвучие с душата на Мизия и Тракия, както през всичките времена на средновековна България. Това са упоритите възстания на македонските българи, последвани от героическите войни през 1912—1918 г., точно така както при Кубера и Аспаруха, при Кардама и Крума, при Пресияна и Симеона, при Самуила и Деляна, при Асена Старий и Калояна, при Асена II и Михаила Шишмана. Тъй, волята на измрелите поколения се явява по-мощна от волята на живите и инстинктът на расата — по-силен от страданията на жертвите на отделните единици и на делото. Ето за това и в наши дни отново стените на Солун в 1912 г. видеха пред себе си българските войски, в случая заедно с гръцки, с които и го завладеха, но отново България не можа да избегне да не води борба след това с последните, ала и тоя път все по същите причини — липса на сравнително по-висока култура — тя се виде отхвърлена на Беласица, а въжделеният град остана в ръцете на гърците. Борбите в 1915—1918 г., при обстоятелствата при които се започнаха и развиха, са още по-бележити, но и в тоя случай ловкостта на гърците надви над несравнимата упоритост на българите.
Солун днес е по-далеч от България, но тя и в тоя час антропогеографски стои над него така, както и през изтеклите времена до сега."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България. След преврата от 09.IX.44 година е репресиран от новата комунистическа власт.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 602 пъти.