"...Помниш, през хиляда и деветстотин и дванайсета година,
В последните дни на ноемврий, през първата война,
От Солун за Гевгели ти бе повел от девойки дружина -
Те ученички от гимназията - ти отдавнашен учител.
И денонощно всички пеши, все край Вардара,
ти с револвера напред - и техен водител.
Задачата ти бе да ги заведеш по родните им градове,
Защото още тогава и сърби и гърци не даваха на българите
влакове....
Нали, не си мислеше ти тогаз нещо като Наполеон при
Москва сто години попреди?...
Но, все пак, при призрака на тогавашни и на бъдните
беди
На Македония свещенна и на целия Балкан,
Ти в стихове изтъка погребалния саван....

Дете бех. Над Вардар сред моста застанех в
забрава...
Що приказки чудни ромонят ми жълти вълни!
И слушам през сълзи, и мъка дълбока ме сдавя -
То звек от вериги ли беше?... Плач на жени?
Минават години. И чети, комити, войводи.
Кланета и бомби, реформи, терор, хуриет...
От чужд край дома се завръщам. И нещо ме води
Направо на моста на Вардар - както напред...
Във зрелата пролет реката пияна се плиска
През буйни ливади из бухнали в цвет дървеса.
В душа ми надежди се будят...Зората е близка!
И - знам ли що стана - тогава повервах в чудеса.
Минават години. И Вардар отново захвана
Да пее пак старата песен по стария път.
И пукна войната, и екна Балкана...
Ура и на нож и на хиляди тигри ревът...
И днес съм на моста. Но Вардар едва се обажда.
Полето пустиня, гората е черна тъга.
Венецът от снежните върхове всичко обгражда,
Наредко се звънне от стадото там по брега..."

Източник: оригинален източник - bglitcritics.org

Автор: Роденият в град Щип Александър Михайлов Балабанов (1879-1955, София) е виден литературовед, преводач и критик, един от най-бележитите белетристи и поети в новата българска история. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от ВМРО, с цел привличане на вниманието на европейските общности към неразрешения македонски въпрос.
За повече информация за автора тук

---