Неиздавани бележки на Иван Хаджиниколов за правописа на българския език.

"Въ правописенъ речникъ на Българския правописенъ езикъ се казва, на стр. 7, че Ѣ въ “бѣлъ” трѣбва да се чете “бялъ”, а “бѣли” – бели, и т.н. т.е. въ единствено число Ѣ да се чете като Я, а въ множествено число като Е. Езикъ, който една и сѫща буква произнася ту като Я, ту като Е се опровергава самъ и не може да бѫде официаленъ правописенъ езикъ. Най-добре е тогава да се пише Я, дето Ѣ се чува като Я, а Е, дето се чува като Е. Напримеръ хлябъ, хлебове и пр. Чужденцитѣ и нашитѣ, така по-лесно ще усвоятъ източно-българското произношение, отколкото да му казвашъ, както е сега въ правописния речникъ; чети бялъ и пр. Съ това ще се опростотвори правописътъ въ най-висока степенъ. А ония, които произнасятъ Ѣ като Е (западно-българско произношение) нека го пишатъ съ Е (хлебъ, хлебове). Понеже западното произношение е по-последователно и има еднаквостъ и въ единствено и въ множествено число – то и ще се наложи..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван Хаджиниколов (1861 - 1934) е един от основателите на ВМОРО, член на първия централен комитет на организацията, виден български книжар и обществен деец. През 1901 г. е заточен от османските власти в Бодрум кале, a през август 1902 г. е амнистиран и се установява в София. По време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, а през 1923 г. е избран за касиер на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации в София.
За повече информация за Иван Хаджиниколов тук

---