Запознаването на видния егейски върховист, публицист и илинденец Михаил Думбалаков с откривателя на "Ватопедската грамота" на българския цар Иван Асен II - гръцкия професор Михаилос Ласкарис (родом от Корфу/ Крв) в София, при награждаването на последния с орден от цар Борис III "За гражданска заслуга".

- Ела, седни - казва професор Йордан Иванов , - и без това щях да те потърся. Ела утре, към един часа най-късно, на обед, тук в ресторант "България". Ще направиш едно ценно познанство с гръцкия професор - автора на "Ватопедската грамота" Ласкарис, за която е награден от Царя с орден "За гражданска заслуга". Ще бъдеш много поласкан от това, което ще чуеш за твоето родно село Сухо.
- Ще дойда непременно, драги професоре. На другия ден, точно в определеното време, съм на масата на професорите - двамата наши и гръцкия.
- Да те представя - се обръща към мене професор Йордан Иванов, - на господин Ласкарис. - И докато аз и Ласкарис се ръкуваме, Иванов, широко усмихнат, добавя: "Члинос айто Сухо ." Смее се Ласкарис, смее се Иширков, смея се и аз. Явно е, че се шегува.
Тази закачка на проф. Йордан Иванов даде повод на проф. Ласкарис да стане словоохотлив и изкаже най-хубави похвали по адрес на моето родно село Сухо.
"Вие - започна гръцкият професор - сте родом от най-хубавото село на Балканите. Посещавам го често и очарован съм не само от природните му красоти и богатства, но от здравия, красивия и снажен народ, от устройството на живота, от спретнатите в бяло варосани двуетажни жилищни постройки, от уредбата на домовете, от чистотата, от гостоприемството, от хубавите и красящи женски носии, от нравите, обичаите и традициите. Село Сухо, това е приказно село. Вие можете да се гордеете с него."....

Късно вечерта този ден, като се върнах вкъщи, намерих на масата в стаята ми един брой от "Ватопедската грамота" с надпис - "На М. Думбалаков, гражданина на най-хубавото село на Балканите Сухо - Проф. Ласкарис."
На другия ден, на свой ред и аз изпратих на гръцкия професор излезлите два тома мои мемоари "През пламъците на живота и революцията" със следния надпис: "На автора на "Ватопедската грамота" и обичащ историческата истина гръцки проф. Ласкарис."
Една г. по-късно от това познанство, не знам по какъв начин и по чие внушение, трябваше да напиша една статия за моето родно село, която беше поместена в някакво юбилейно издание.
В тази моя статия аз бях вплел нещо от изказванията за моето село от професор Ласкарис. Съдържанието на тази моя статия, станала достояние на известни гръцки среди и е създала големи неприятности на гръцкия професор, който сигурно е бил упрекнат, загдето е казал истината за с. Сухо.
По този повод Ласкарис се оплакал на професор Йордан Иванов от моята нетактичност. Последният при една среща ми прочете цялото писмо на Ласкарис. - Пиши му - казах на професор Йордан Иванов - и ме извини, че аз нямах за цел да го излагам, а исках да подчертая една историческа истина, призната от един гръцки професор. През турското владичество гръцката пропаганда положи немалко усилия, за да погърчи селото. Със съдействието и подкрепата на официалната турска власт, гърците успяха да открият в селото едно основно училище, както и две черкви, които се обслужваха от свещеник, родом от селото.
През 1912 г., Балканската война, аз влезнах пръв с моят отряд, посрещнат най-тържествено от населението начело с черковните хоругви.
Отслуженият по този случай тържествен молебен, от същия свещеник, който години подред е изпълнявал черковната служба на гръцки език, не остана незабелязан от гръцките учители, които останаха просто поругани от настъпилия обрат в душата на народа, ето защо още на другия ден те, учителите, се явиха при мене със следната кратка молба:

-Господин капитан (гърците викат на войводата капитана). Нашето стоене в това ваше българско село е безпредметно след вашето идване. Молим Ви, дайте ни свободен път да си заминем.
И аз им го дадох...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Михаил Думбалаков (1882-1959, София) е български журналист и революционер, деец на ВМОК и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Брат е на видния български офицер и войвода от ВМОК Димитър Думбалаков и на загиналия на връх Ножот войвода на ВМОРО Трендафил Думбалаков. След Илинденското въстание работи за бременската търговска къща "Мислер" на Балканите, в Западна Европа и Аржентина, а през 1907 г. е назначен за търговски представител на фирмата "Австро-Американа". През Балканските войни е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение и е околийски управител на Лагадина. През Междусъюзническата война действа в тила на гръцките части, а през Първата световна война е в Единадесета пехотна македонска дивизия. След 9 септември 1944 год. подкрепя горянското движение в борбата им с комунистическата власт в Пиринска Македония и участва в четата на Герасим Тодоров.
За повече информация за Михаил Думбалаков тук

---