Един спомен на акад. Иван Снегаров за Илинденското въстание в Охрид.

"Целият народ беше овладян от един вълшебен идеал - свободна Македония, от една надежда - турската тирания ще се сломи, от една вера - в мощта на революционната борба. Стари и млади, мъже, жени и деца се вълнуваха и се движеха от един стремеж, от съревнование, кой повече да бъде полезен на освободителното дело...Всеки носеше в сърцето си една тайна, пазеше я като светиня...Тиранинът беснееше от мъка, че не може да победи тази тайнствена разрушителна сила, наричана Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация, която му се мяркаше като фантом, удряше го по главата и му се смееше пред собствените му очи, че бе безсилен да я улови и смаже...

Въстанието избухна точно на 20 юли, вечерта, 1903 година. От близките планини се чуваше в Охрид екот от яростни боеве между въстаналия роб и турската войска и башибозук...Близо три месеца продължи борбата. Неприятелят взе надмощие над неколко хиляди храбри борци. Буйни пламъци обхванаха хубавото село Велгоще, близо до Охрид. Стотици къщи се превърнаха в пепел. Ето и други села наоколо горяха. Сърцата ни се свиваха от скръб. Турците в Охрид се готвеха за сеч над християните, които пък от своя страна се готвеха за героична самоотбрана...Охридският каймакамин, благоразумен и прогресивен албанец, застана в защита на града. Той на кон, придружен от стража, обикаляше из града и възпираше турците от злодеяния...

Революционната борба продължи и след Илинденското въстание. Македонският въпрос, въпреки въоръженото противодействие на сръбската и гръцката пропаганда, се движеше към разрешение...Обаче младотурците и хитрият султан Абдул Хамид побързаха да осуетят тази намеса, като на 11 юли 1908 година обявиха турската империя за конституционна държава. Те сполучиха в своята близка цел. Въпросът за автономна Македония - целта на ВМОРО - се сне от дневния ред на международната политика, а Балканският военен съюз, сключен през 1912 година, начерта и предреши РАЗДЯЛАТА НА МАКЕДОНИЯ. С това започна разорението на тази прекрасна земя, родина на славянските апостоли св. св. Кирил и Методий, плодоносен вертоград на старобългарската книжнина и двигател на българското възраждане. Тежко пострада и България, която тласкана от своите късогледи водачи, тръгна по крив път..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943).
За повече информация за автора тук
И на църковния сайт за православието тук

---