Неиздавани статии на видния български публицист Петър Завоев от Щип, предоставени от неговата внучка Н. Минкова.
"Нашият некогашен турковед Васил Шанов (от Смърдеш) дълго време се рови в Цариградската библиотека, в която откри ценни записи за българската история. Между другото, той намери там и историята на турския писател - историк Рашид Ефенди, която използува напълно. Из нея Шанов извлече много исторически факти върху старата наша история, която дотогава беха неизвестни за нас...Важна страница в нея е описанието за устройството на "Българското кралство в Скопската област" през 1689 година...
...В увода на своята история Рашид Ефенди съобщава, че едновременно с въстанията на българите от Видинско и Нишко по това време, въстанали и българи от Скопската област, към която се включвали и земите на Кюстендилския кадилък, а по-късно и тая на Софийската област...
"...Проклетите хайдути, които се беха загнездили в тоя град (Скопие), щом като научиха за това, избегаха от там и градът биде завзет от нашите победоносни войски. Заловеният в Кумановската крепост проклетнит, називаем Карпуз, бе набит на кол на каменния мост над река Вардар в Скопие.
Според други източници, Кара Никола-Карпуз е бил умъртвен от Халил-паша на възжарена клада. Кумановският крал се е държал пред пашата юначки и хладнокръвно към всички заплахи. Това негово държане поразило пашата, та преди екзекуцията на "Карпош" той се обърнал към заобиколилите го военачалници и извикал:
- Славни синове е родил тоя кяфирски български народ! Докато всред него има такива юнаци, като този крал, той нема да загине..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и след това работи като журналист в София и Пловдив. През 1905 г. става един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство. След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват П. Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч.
За повече информация за автора тук