"Една от най-старите и най-будните епархии на Българската православна църква е била Скопската област. Възгласявана известно време от епископи, а после от митрополити, Скопската епархия, поради политико-стопанската и културната важност на гр. Скопие, е заемала високо и меродавно место в църковния диоцез, в който тя влизала...
Скопската епархия, при народното допитване (истилям) в 1872 г., отговорила решително и твърдо, че се съзнава за българска и иска да биде в лоното на Българската екзархия, а близо 40 години предо това скопяни, първи след вратчани и самоковци, поискали владика българин. Освен това в нейните предели се действували първите новобългарски писатели х. Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. В началото на XX. в. Скопската епархия бе подложена на едно твърде тежко изпитание от засилената сръбска пропаганда, но и тогава, както преди, тя прояви високо българско съзнание и даде мощен отпор срещу пристъпите на новия български неприятел. С тая борба Скопската епархия придоби такова значение в историята на българския народ, както по-рано Търновската епархия с борбата си срещу Фенер. Както последната е стояла на предните линии в българо-гръцката разпра, тъй и първата - в отбраната на македонското българско население срещу сърбизма...

Началото на Скопската епархия стои във връзка с римската провинция Дардания, наричана така по името на нейното старо население - илирийското племе дардани (Δάρδανοι, Dardani). Според един гръцки мит, дарданите, автариатите и други илирийски племена са били потомци на Илирия, син на циклопа Полифим и Галатия, и родствени с келтите и галите, които произлизали от другите двама Полифимови синове по име Келт и Гала. Различните илирийски племена са получили своите имена от децата на Илирия (6 сина и 3 дъщери). Очевидно, гръцкото народно предание е сметало главните стари европейски народи гърци, илирийци, келти и гали за една етнична група. Дали балканските дардани са имали нещо общо с малоазийските дардани или троянците, не може да се каже, макар и да съществували тракийски племена, които имали селища и в Балканския полуостров, и в Мала Азия."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943).
За повече информация за автора тук
И на църковния сайт за православието тук

---