"Не са рядкост хора, които мислят, че с македонския въпрос е ликвидирано ако не след Букурещкия договор от 1913 г. то поне след Парижкия от 1919 г.
Нема по-голема заблуда или измама от това твърдение. Опровержение на последното се намира във фактическото положение, което цари в Македония и което е пълно отрицание на законност, човещина и правда.
Показателствата, че той съществува може да се дирят в безбройните присъди на съдилищата.

...Друга редка и ценна черта у македонеца е високия морал при несполуките. Несполуката обикновенно отчайва отделния човек, тя демобилизира слабите народи. Македонецът има голем запас от съпротивителна сила против дефетизма. Най-ярко и общо бе проявена тая черта у македонеца подир несполуката от Илинденското въстание. Чужденци беха във възторг от достолепното държание на върналите се от планините въстанали македонци по опостушените си села и домове: никой не охна малодушно, никой не възнегодува срещу своите водители...Тия черти не един път са проявявани от македонското население и днес при гръцко-сърбския режим, който е несравнено по-жесток, по-варварски от некогашния такъв под турско.
Вера, силна вера у това население в крайния успех на свещената борба. Делчев загина - да живее делото. Груев, Тошев, Матов, Александров... Такъв народ не се помирява с една тежка и незаслужена участ. Такъв народ ражда борци от калибъра на Груев, Делчев, Александров, Патчев, Узунов, Марко Лерински, Орцето, Мечето, Любомир Весов, Илия Кушев, Бунева; такъв народ създава идейни движение, които могат да траят до безконечност, движения на които хода никой не може да предвиди, но краят е неминуемия крах на тиранията и робството.
От характера на македонската освободителна борба и от нейната чистота и величие се определя и отношението на всеки свободолюбив гражданин и специално дългът на българската академична младеж, на българската интелигенция: той е, да познава колкото е възможно по-основно тая борба, да я схваща правилно като борба за народностно право, борба за култура и свобода. А като я опознае, добре, не може да я отмине без да ѝ отдаде най-малко своите симпатии."

Източник: Оригинален източник на книгата - Parlichev.com

Автор: Роденият в Охрид Кирил Пърличев (1875-1944, Охрид) е български революционер, член на ЦК на ВМРО, общественик, учител, журналист, писател, директор на историческия музей в Охрид по време на българското управление на града (1941-1944 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО) и е сред основателите на Македонския научен институт в София. Син е на големия охридски възрожденец Григор Пърличев.
За повече информация за автора тук

---