Втората част на историческото изследване на акад. Иван Снегаров за Скопската Епархия. Съдържа и 25 документа.

"...Запазвайки славянската грамотност, българското население в Скопската област е поддържало неизменно своето народностно съзнание. Плод на това съзнание е било искането на скопските българи да си построят училище и, подбуден от това, владиката им издействувал султански ферман за тая цел. Изобщо фенерските скопски митрополити не могли да не държат сметка за народностния дух на своето паство. Секаш за противодействие срещу слабото гръцко влияние на фенерските органи, всред това население се зачева новобългарска книжнина, сир. книжнина на народен говор...Още в края на XVIII или в началото на XIX в. неизвестни дамаскинари в Тетовско се написали или превели на тетовски говор жития на светии (Св. Георгий, Иван Кръстител, Св. Параскева, Св. Димитър) и три евангелски четива. Първите печатни български книги, излезли след първата изобщо новобългарска печатна книга - Кириакодромиона на Софрония Вратчански в 1806 г., се били съставени от две духовни лица, които действували в Скопската област: свещеник (после иеромонах) хаджи Яким Кърчовски и иеромонах Кирил Пейчинович от тетовското село Театце (поч. 12.03.1845 г.). Понеже езикът на х. Якимовите книги е по-народен, отколкото езикът на Софрониевия Кириакодромион и Молитвений крин (1806 г.), то требва да сметаме даскал х. Якима за пръв новобългарски писател..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943).
За повече информация за автора тук
И на църковния сайт за православието тук

---