Др. Ванче,
В последното ми писмо съобщавах ти за публичното събрание, което проектирах да направя тук – в центъра на комунисти и егълтисти(?).
От тук приложената покана ще видиш, че говорихме двама – ведно с Жеко Банев, бивш учител в Екши су, способен оратор, другар на Светослав Добрев и много предан на Делото.
Успеха от събранието е по-голем, отколкото самите ние очаквахме. Залата бе пълна с народ. Егълтистите хич не се явиха. Зададоха ми само неколко въпроси за убийствата, а когато требваше да възразяват, дезертираха напълно.
По-интересно беше поведението на комунистите. Техният говорител Тодор Цеков, бивш народен представител от Кюстендил и главен секретар на тукашните им организации, беше принуден да признае онзи гнъсен шпионаж, вършен от Виенските предатели, които намират подкрепата на Ком[унистическия] Интернационал. Спомогнаха ми много и последните броеве от „Мак[едонско] дело“ и „Мак[едонско] съзнание“, които изнасят на показ и за слепците взаимното предателство на Влаховци и Атанасовци. Техното скарване ще услужи много за пълното осветление на мак[едонската] емиграция в Америка и Европа.
Признанията на Цеков паднаха като гръм от ясно небе за ком[унистическия] лагер. Научавам се, че има страшно брожение между тех, което впрочем се прояви и в самото събрание, чиито резултати сигурно ще бъдат опасни за собствената им сплотеност.
Моралните позиции на нашето движение и частно на О[рганизация]та, са усилени сред всички, които присъствуваха на събранието, или изобщо са научили за него. Утре вечер устройват второ събрание в другата част на града, на което ще говоря върху „Борбите в македонското движение“. Ще имам възможност да се спра по-обширно върху предателството.
Както виждаш, не сме зле. Постепенно-постепенно възстановява се верата в нашите хора, които сметаха М[акедони]я загубена и не искаха да чуят за нови борби.
Сега прочетох телеграмата от Женева, че Общ[еството] на народите задължава Гърция да плати 30 милиона лв. обезщетение на Б[ългари]я. Най-после един случай, когато Б[ългари]я не плаща за било и не било.
Пиша за много набързо и разбъркано, понеже е 3ч. сл[ед] полунощ, а требва да спа, защото утре ще ставам рано. Сега е при вас ден и сигурно ти се разправяш с некого, или пишеш нещо.
Не съм те попитал: Как си със (не се чете)…? Верваш ми, че от напускането на София (не се чете)… върху това?
Най-искрени поздрави на всички (…)
Й[ордан] Ч[катров]
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Прилеп Йордан Чкатров (1898-1945, Скопие) е български общественик и член на Вътрешната македонска революционна организация, Македонската младежка тайна революционна организация и Македонска патриотична организация. Осъден е на 15 години затвор от новата комунистическа македонистка власт в Югославия през 1945 г. В затвора Йордан Чкатров започва гладна стачка в знак на протест срещу убийството на брат му деецът на ММТРО и ВМРО Димитър Чкатров от югославските комунисти. Умира след 27 дена.
За повече информация за Йордан Чкатров тук