Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Българска народна измяна - 1912 г.", публикувано в "За премълчаното в историята на ВМРО", София, 2011 година
Милан Матов от Струга, Вардарска Македония - "Българска народна измяна - 1912 г.", публикувано в "За премълчаното в историята на ВМРО", София, 2011 година


Увеличи
Описание

Записани през април 1917 г. в Крушево
"Българските правителства на Гешов-Данев, като сключиха договор със сърбите и разделиха Македония с тех, направиха втора непоправима историческа грешка, като се съгласиха сърбите да окупират и ония части, които беха признати за безспорно български. Още невлезли в Македония, сърбите се заеха да изразят дипломатически пред руските държавници, че са недоволни и ощетени от този договор с българите, а щом влезоха в Македония, почнаха да говорят, че всичко е сръбско и засилиха дипломатическата си дейност в противобългарска насока.

Ето факта: В Битоля. Преди започването на войната аз с другарите се случих в Мариово и наблизо до Битоля - за по-бързи сведения. Получил бех от София писма за договора със сърбите и спорната зона. Установихме се в с. Мегленци - на 15 клм от Битоля. Всеки ден имаше куриер до Битоля и обратно...Бехме чули за минаването на Вардара и с нетърпение чакахме наближаването на войските. На другия ден часовоят съобщи, че куриерът Соколе идва, ама като пиян или пребит се люшка по пътя. Двамата четници го доведоха набързо. Соколе с едно влизане в стаята захвърли пушката при моите крака и започна гласно да плаче. Всички викахме да каже що има, преди да отворим писмата. Соколе през сълзи се развика към всички:
- Вие даскали, сте ни продали! На душа ни имате и нас, и децата ни. По Бабуна - над Прилеп, пъплят сърби, а по Вич - над Лерин, гърци! Кьорав бугарин нема... - И пак сълзи и охкания.
Тодор Златков, бивш учител и бивш войвода, му извика.
- Ние имаме договор бе, Соколе. Тука ще си бъде българско!
А Соколе му отвърна:
- Ти да верваш, даскале, в договор! Той парче хартия, а земя се зема с кръв и с кръв се дава... Ние сме продадени. Загубени сме!...Всичко е свършено. Ридание.

Тръгнах за Солун с последния (полк. Тошков), свалиха ме от влака обаче сърбите. Връщайки се през "Широк Сокак", спре ми файтона руският консул Кал и ме покани да отида на закуска на другия ден при него. Там заварих сръбския консул Протич и всред черпнята и веселото настроение руският консул Кал ме запита:
- Ако по некаква случайност тия земи останат под сърбите, вие пак ли ще вдигнете революция?...
Аз, ужилен, веднага се нахвърлих:
- Тогава срещу вас, русите, ще станем анархисти и анархо-комунисти, та ще ви бием, гдето можем...Ние знаем що правят в Белград - Пашич и Хартвиг...

Извика ме брат ми Христо в София и аз тръгнах. В моя брат и у Христо Татарчев имах големо доверие, макар да ги считах за много филофстващи хора. В София дълго време стоях неглиже - с големата си брада, стари дрехи и открит пищол, груби обуща. В такава форма се отправих да видя Гешов и Данев. Гешов - казаха, че отсъствал нейде далеко, а други ми казаха, че е тук, но не иска да ме приеме. Данов ме прие веднага в кабинета си с думите.
- Чакам ви с нетърпение - да чуя лично от вас що става в тоя наш край...
- Аз съм упълномощен от нашия край - селяни, занаятчии, интелигенция и др., от целия окръг, да науча от вас кой е виновен за заробването на нашия край - Битолската област?
Данев отвърна:
- Учудва ме тоя въпрос - той е наш български край!
- Така се мислеше по-рано, г-н Данев - казах му, - но сега е сръбски край...
И Данев започна:
- Ние имаме доверие в нашите съюзници. Имаме договор с голем гарант - руския цар!...

- Всичко е загубено, г-н Данев, а вие все още като големи наивници мислите, че имате договор с гаранти - сърбите си плетат кошницата много отдавна зад вашия гръб... Най-после с по-висок тон му казах, че всичко станало е измена и предателство към българския народ и нема да биде далеко, ще се иска сметка от виновните.
- Затова ви питам вас кой е най-виновният? Според нас, вие, тримата с Гешов и Савов, сте за разстрел и ако не сега, ще ви намери това - рано или по-късно...
- Разберете, че цела Македония плаче и проклина - извиках му аз, - тия сълзи се отнасят все срещу вас, неколцината... Ако мога да намеря най-виновния, не ще се поколебая да го застрелям! - И замълчах, като се просълзих. След това станах да си вървя, без да се сбогувам, а само отправих неколко псувни и закани и излезох..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Струга Милан Апостолов Матов (1875 - 1962, София) е български ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Част от Македоно-одринското опълчение на Българската армия по време на Балканските войни, един от основните организатори на Тиквешкото през юни и Охридско-Дебърското въстание през септември 1913 година срещу сръбската власт във Вардарска Македония. Областен управител в Крушево по време на българското управление през Първата световна война. Активен член на Илинденската организация и на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 634 пъти.