Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Исторически бележки за Малешевската околия; От предпериода на революционния развой до 1895 г. (ръкопис от 1930-те години)", София, 2023 година
Никола Петров Русински от с. Русиново, Малешевско, Вардарска Македония - "Исторически бележки за Малешевската околия; От предпериода на революционния развой до 1895 г. (ръкопис от 1930-те години)", София, 2023 година


Увеличи
Описание

"Исторически бележки за Малешевска Околия
(от предпериода на революционния развой до 1895 г.)"
[неиздавани досега]

"Тук поместените бележки се в голема част до 1880 г. Разказвани са от един прост, но със силна памет 90-годишен човек от с. Русиново през 1913 г. Интересуваше ме да знам до 1880 г. защото в детинството ми всичко каквото ми бе направило впечатление се е запечатало в ума ми и съм го повтарял като написана книга. Разказът на дедо Георги Мичков се ограничаваше в голема степен само за с. Русиново и от части по нещо и за другите села: Владимирово, Берово и Ратово.
На въпрос от кога помни той да се населени турци в Малешевията?
Отговор: Откакто се населени турци в Пехчево и Берово и потурчването на целото село Цървник още нема 200 години. В селото Цървник и Пехчово е имало големи богаташи българи. Надошли от некъде една голема тайфа с турска носия, но говорещи български, наричани „Хайти“, въоръжени с пушки и пищоли и казват на големите богаташи в Пехчово: „Или ще приемете турска вера или ще ве изколем.“ Богаташите за да спасат живота си дали обещание, но с условие – големите планински имоти, които са имало поискали да останат техно вечно владение. Така и станало: Джутовец, Губшек, Махмутли, Калугерица и др. останаха техно владение срещу християнската им вера и населението през наше време, като се виде по-свободно, замогна се и зема да си ги изкупува от обеднаваците, некогашните големи владетели на земя.

Харамийският период у нас, в Малешевските планини, захваща след 1881 г. И продължи до 1897 г. Като професионалисти харамии останаха от Русиново – Петре Цонев Полизо, от Берово – братя Голчови и др., от Умлени – Везенков Димитър, от другите села не ги помня, тъй като те се прилепваха към други, например Дончо Златков, Мите Юруков, Коте Банскалията, Кочо Лютов, Кочо Муструков, Дедо Анго, Кочо Крилчов, Петре Касапчето и Георги Бакалчето. Изброените главатари на харамиски чети станаха господари на Малешевските планини след като се изтеглиха големите войскови гарнизони, често заявяваха или кемер ще напълна или ендек ще запълна. Харамиите земаха от Русиново десетки хиляди лири, това ставаше и от другите села, обираха населението, заминаваха в свободното българско княжество и там изгуляваха спечелените по лесен начин пари и развратничеха.

Последен син на баща борец за всебългарско освобождение. Той, Петър Стоянов, сам срещу трима, които сразил, но останал ранен и през Разловското въстание починал незавършил своя дълг. Но в завет на майка ми остави да последвам бореца – баща. През 1891 г., в една от първите августски нощи разбойници влезоха в селото. Селската стража ги усети, даде се тревога, селските бързо обходиха селото, братята ми превзеха четири коне на разбойниците, с които щеха да задигнат градската стока, покъщнина и др. Моя юношески глас тука високо се издигна из големата среда възродени селяни: „Конете се трофеи на училищната ни община, още нощес да ги продадем за касата”. Между селяните били и поляците турци. Най-обидни беха техните думи. Чух старчески глас с обидни думи за баща ми и мене, че сме проваляли царщината. На другия ден турците ми казаха, че ше хвана въжето на шията си."


Източник: Издателство Струмски

Автор: Никола Петров Стоянов Чукарски - Русински (1875-1942; София) е български революционер, войвода на В.М.О.Р.О. През 1895 г. участва в Четническата акция на Върховния комитет. През 1900 г. е изпратен от Гоце Делчев да организира Битолския революционен окръг. Войвода е в Демирхисарско, Крушевско, Кичевско, Прилепско, Охридско, Стружко, Битолско и Мариовско. Делегат е на Смилевския конгрес, като е избран в щаба на Прилепското горско началство. По време на Илинденско-Преображенското въстание командва и Леринските чети. Участва в Балканските и Първата световна война като част от българската армия. Член е на Македоно-одринската социалдемократическа група. Умира в крайна бедност през 1942 г.
Син е на революционера и участник в Разловското въстание - Петре Стоянов Чукарски.
Още информация за войводата Никола Русински тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 733 пъти.