Спомени на големия македонски евреин и революционер на ВМОРО Рафаел Камхи, запазени в София от семейството на неговия близък приятел Нацо Христов Боболев от Битоля и публикувани от Милена Тодоракова в "Известия на Държавните Архиви", кн. 115-116.
Спомени на Рафаел Камхи за войводата, харамия Иванчо Орджанов Карасулията от с. Карасули, Гевгелийско и за неговия отказ да се подчини на ВМОРО и да влезе в организацията.

"Иванчо Орджанов Карасулията от с. Карасули, Гевгелийско, беше многу красив мъж. Турците го наричаха Дилбер Иванчо. Той си беше многу герой. Роден за войвода с добър и сладък характер. И така още от детинство навикна харамия и против беговите. Иначе с народа, граждани и селани, се беше многу добре, дажи помагаше на бедните. Той си имаше свои другари от гевгеливските села. Той се движеше околу Кожух планина със своите другари нелегални. В 1898 год. Гоце Делчев го покани на една среща, в която се помачи Делчев да убеди Иванчо Карасулията да влези в редовите на организацията и така да стани един от първите войводи. Неговият отговор беше: "Яс си оставам самостоятелен, не влизам под никакво влияние, но ви давам моята честна дума, че ще помагам с всичките си сили, морално и материално на организацията"...

"...Гоце Делчев се разтревожи многу от постапките на Иванчо Орджанов, защо се покажа човек с харамийски характер, който отказва да се подчини на организацията. Но не искаше Делчев да унищожи Иванчо, искаше по-добър начин да го докарат в редовите на организацията. И така го остави засега, догдето идит и се посъветва с Гьорче Петров, за да помислат какво требва да се прави. Временно скъса връзките местният комитет с Иванчо Орджанов. След тая акция на Туран бей Иванчо Карасулията стана многу популарен, сметаше себе си на по-високо место от организацията и не подчинен и не послушив на никого. На неговия каприз се дължи най-големата афера, наречена Валандовата афера, станала на 7.XII.1899 год., в която 126 човека от разни села осъдени и изпратени на заточение..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Рафаел Камхи (1870-1970) е деец на ВМОРО от еврейски произход. Участва в аферата "Мис Стоун" и Илинденско-преображенското въстание. След Първата световна война живее в Солун. По време на Втората световна война след окупацията на Гърция, Камхи участва в създаването на Българския клуб в Солун. През 1943 година Рафаел Камхи е арестуван със семейството си от германските окупационни части в града, като оттам е трябвало да бъде изпратен в концентрационен лагер в Централна Европа. Със съдействието на български организации като Македонският научен институт, Илинденската организация и с личното застъпничество на председателя на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства генерал Коста Николов, както и на българското правителство той е освободен. След спасяването си през войната Рафаел Камхи се мести да живее в София, където остава до 1949 година, когато заминава за Израел. Умира в дълбока старост през 1970 година в Тел Авив.
Неговият брат Ментеш Камхи (също Илинденец) и почти цялото му семейство в Битоля са депортирани в концентрационния лагер в Треблинка, където са убити.

---