Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "До Почитаемото Народно Събрание в ст. София (писмо)", Самоков, 1905 година
Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония - "До Почитаемото Народно Събрание в ст. София (писмо)", Самоков, 1905 година


Увеличи
Описание

На 4-и май 1905 г. Кузман Шапкарев изпраща писмо-молба до Българското народно събрание, в което описва своите заслуги за България.

"Покорна молба от Козман А. Шапкарев,
72-годишен, родом Българин от гр. Охрид,
(Македония), по настоящем живущ в гр. Самоков,
пенсионер.
Господин Председателю!
Цели 26 години от 1854 до 1884 г. Включително, служил съм на отечеството и народа си като учител, същевременно и народен деец, в много градове из Македония, успешно и ползотворно. При това, и в Княжеството три години по ведомството на Правосъдието. Заслугите ми може да не са общеизвестни, тъй като от скромност, не съм желаел да ги разгласявам и известността им да направя достояние на широката публика. Но те са фактични и неоспорими, а още все пак до негде известни на един тесен кружок от високостоящи личности в главие Н. Блаженство и приближените му, между които двама Митрополити, Св. Ст. Загорски и Св. Дебърский, и некои, тоже високостоящи, мирски лица, като Министри на бившите Правителства, а особито, на сегашното.
...Където съм встъпвал в новооткрито бълг. училище, това последното в непродължително време успевало до толко, що ставало център на всички околии в окръга и образец и пример за всички училища на окръга, даже и вън от него, но затова пък и прицелна точка на неприятелски, по щастие, несполучливи, нападения.
...Където майчиний ни български язик не бил служил до тога, било в училищата или в църквата, а е царувал още гръцкий, там в мое време се въвеждал и замествал чуждия.
Но най-главната от заслугите ми, короната им, така да кажа, която никой не може да откаже нито да оспори, е била в Солун през 1880-1884 г., при основаванието на учебното ни дело в Македония и главно, по откриванието на учебните ни заведения в тоя многознаменателен македонски град, в главие българската гимназия, която, по изричното изповедание и на самия тогашен солунски валия, Галип-паша, казано на нашия директор, в твърде късо време надмина всичките там другородни от тоя род учреждения, подвиг, на който никой друг до тога не се заимал, макар мнозина да се били поканвани за тая цел, но повтарям, никой не посмеял да се наеме с нагърбванието ѝ, а аз пръв през 1880 г. се наех драговолно, търгнах от София и през Екзархията в Цариград, от там на 2-и юний с.г. се озовах в споменатий град, като в център на целото учебно дело. Започнах дейността си по свое му и, в разстояние на една година приготвих почвата, та за следущата учеб. година гимназията биде открита заедно с прибаваните до нея учебни учреждения. А това не беше така лесно и изпълнимо. Препятствия и преследвания не липсваха, които обаче с Божие име се надвиха..."


Писмото се дава в оригинал и транскрибирано.


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 800 пъти.