В списваното от Коста Николов и Тодор Кожухаров (ученик на Борис Дрангов) списание "Народ и Армия", проф. Никола Милев описва походния театър и пиесите на 10-ти Родопски полк в Битоля и Охрид през Европейската война, организирани от редник Светослав Добрев, загинал край Пътеле на 25 август 1916 г.

На 2 август 1916 г. Битоля празнуваше годишнината от Илинденското въстание - подвига и гордостта на македонските българи. Пелистер, отдето се даде командата за борба през 1903 г. бе тоя ден по-внушителен от всекога. Полето бе пламнало от летната жега, но отвсекъде, от града и от близките села, се точеха към черквата Св. Неделя тълпи народ, между които ярко изпъкваше гиздавата носия на смилевки: всички те отиваха, за пръв път свободно, да се поклонят пред паметта на скъпите свои близки - синове, братя, мъже, - които се беха принесли в жертва за свободата...
Вечерта на битолчани и на гостите се даде ново едно зрелище, весело и мило; то беше "забавата" устроена в салона на кинематограф България от полския походен театър на 10 пех. Родопски полк, за образуване фонд от който да се издигне в Битоля мавзолей-паметник за падналите през въстанието. Войниците на България дошли да положат живота си за делото, за което беха загинали толкова чеда на Македония, изказваха своята почет към последните по тоя трогателен начин, като съдействуват да се съберат костите им в един достоен за тех покой. На колко от тех костите останаха разпръснати по македонските равнини и планини!...
Но "гвоздея" на представлението беше "шегата", "Как изпекохме и изядохме англофренеца", колкото проста, толкова и духовита. Знайно е, че нашите войници създадоха от съюзените противници на солунския фронт една особена народност - "англофренец". Един такъв "англофренец", французин от Париж, попада в плен у нашите. През неколкомесечното си стоене в Македония, той е понаучил малко български; може, значи, да разбира нещо от това, което говорят българските войници. От друга страна той чете френските вестници, които се пълнят със страховити разкази за свирепостта на българите, рисувани почти като човекоядци. (...) Но настъпват за пленника моменти още по-страшни; във време на разпита влиза ротният фелдфебел и пита началника си: "Господин поручик, да заколим ли англофренеца?" "Англофренеца", това е едно агне или яре, не помня добре, заделено на едно стадо, което пасло покрай гръцката граница, минало в нашите линии и заловено от нашите войници; понеже дошло откъм линиите на противника, войниците го нарекли "англофренец". Поручикът съвсем равнодушно отговаря: "да, ще го заколите". Французинът вижда да настъпва за него страшния край и почва да вика: "Oh, mon Dieu!" и да моли за милост, защото имал майка и жена, "на парѝ, на парѝ", т.е. в Париж. Поручикът, който не разбира уплахата на пленника, мисли, че той иска да му предложи пари и се провиква ядосан: "Хайде, бе, келеш, кой ти иска пари!"...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.
За повече информация за Никола Милев тук

---