Из кореспонденцията на Петър Манджуков и Симеон Радев.

"...Пиша своите спомени. Първите два тома са привършени. Ония, които са ги чели, казват, че те не са действували върху тях като приспивателно средство, а това ми дава кураж да продължа с написването на останалите два или три тома...

Стискай си зъбите, защото малцина сме останали от една епоха, която едва ли ще се повтори в историята на нашето племе и която не е още подробно описана, за да послужи на бъдещите поколения като изживян човешки опит за освобождението на човека от суеверията на властта и държавата...

...Аз зная, че онова, което пиша, няма скоро да види бял свят - поне дотогава, докато има ограничения за печата в България. Бих искал да бъдат отпечатани по-рано, даже ако това би било в чужбина, но нямам връзки в странство, ако и да съм готов на всички материални жертви за реализирането на това отпечатване.
Времето, в което живеем с развилнелия се етатизъм, налива вода във воденицата на анархистите индивидуалисти; а аз бих искал чрез отпечатването на моите спомени - да взема участие в подема на анархистическите индивидуалистични идеи в Европа....

...а) Знаеш ли защо и от кого - на 21 февруарий 1898 г., когато ти си бил ученик в Цариградския лицей "Галата-Сарай" - е бил убит в Цариград писателя журналист Д. В. Македонски?
б) Имаш ли някакво участие или отношение към това убийство, при което физическият убиец е бил един ресенчанин - радинар, действующ съгласно решението и по заповед на некакъв македонски комитет в Цариград?

...В Женева през 1898 г. ти случайно ли попадна на квартира и пансион при M. Chevallaz или нейния адрес ти е бил даден от някого?...
Защо й беше казал тогава и защо твърдеше и пред нас до м. май 1901 г., че си бил по убеждение анархист, когато ти никога не си имал такива убеждения?
Като беше отишъл в 1898 г. да следваш право в Женева, защо веднага напусна тоя град и се върна в България? Това не ще да е било поради липса на материални средства...

(Симеон Радев) Орце дойде в Женева, без аз да зная, че е бил викан. На срещите му със Сарафова не присъствувах. На заминаване не ми обади какво са решили. Осигуровката му на мое име дойде за мене като една голяма и неприятна изненада. Сумата се предаде на Сарафова.
За първи път чувам, че аз съм бил казал на Орце да скрие от другарите си половината от сумите, получени от него от Сарафова. Питам се в чие въображение се е родила тази глупава басня. Какво съображение съм можел да имам аз, за да му дам тоя съвет? И Орце беше ли човек да слуша чужди ум в такива работи? Това е една клевета за неговата памет. Той беше от калибъра на Левски; главата му сечеше колкото на всичките около него наедно. Що се отнася до нашите пък отношения, понеже живота и времето са ни разделили отдавна, аз не съм имал случай да се питам какви са сега. Предполагам само, че требва да са били добри в момента, когато ти издействувах от Генадиева (Никола) стипендия за Нанси."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Петър Манджуков е ВМОРО и ВМОК революционер и анархист. Заедно с Михаил Герджиков е сред учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. Член е и на така наречената Женевска група.

---