Писмо на Кузман Шапкарев до П. К. Яворов от края на 1904 г. Писмото се съхранява в НА на БАН, ф. 15К, оп. 1, а. е. 169, л. 1—2. В него Шапкарев говори за Гоце Делчев, когото лично е познавал и е бил близък с него. Из спомените на по-малкият син на Кузман Шапкарев – Иван Шапкарев:

"През 1892 г. той [Кузман Шапкарев — б. н.] се преселва да живее в Самоков. Тъгата по Охрид и Македония на баща ми е неизмерима. Едно утешение бе вярата, която таеше за тяхното скорошно освобождение. Тази надежда се подхранваше от връзките му с Гоце Делчев, когото баща ми почиташе за неговата саможертва и безкористност, ум и всеотдайност към великото освободително дело. Гоце Делчев познавах и аз. При всяко негово гостуване в Самоков той ме галеше, шепнеше ми слова, които тогава не разбирах. . . Запомнил съм, че на тръгване баща ми му казваше: «Гоце, добър път!», а той отговаряше: «А на вас топъл кът!» Когато баща ми узна за неговата гибел, цели три месеца не проговори дума."
(И. Градинайн, Организаторът. Разговор със сина на Кузман Шапкарев — сб. Пламъкът на солунския светилник, С., 1970, с. 147).

Целият текст на писмото:

"Драгий ми г-н П. К. Яворов!
Благодаря Ви, че не сте ми забравили старините, а сте се сетили да ми пратите по един екземпляр от Вашите произведения: «Стихотворения» (второ издание) и «Гоце Делчев», животоописанието му. Ах! Този Гоце Делчев! Напълно съм уверен, какъвто го описвате и какъвто го знам аз лично, няма втор не само в нашия българ. народ, но и в много други народи. Всички Левсковски и тем подобни бледнеят. Неговата загуба за нашия народ е незаместима, с нищо не може да се изкупи!
[не се чете ] с неговото кратко описание на живота [и де] ятелността Ви принасяте неоценима услуга. Но можете вярвам да ми допуснете [д]а направя някои скромни бележчици по тази многознаменателна книжка, именно че описванието на родителя му Никола, когото познавам лично твърде добре, както и стриковците му Мануила и Андона, който ми е бил няколкогодишен ученик, а даже и дядо му Делчев, с късата му чубучка и нагърбавен, не е толко вярно описано.
Обаче приемам, че в такви случаи позволяват се и някои волности. Така например баща му Никола никак не е бил скотоводец, да има овци и да докарва болна овца, която Гоце да язди в града, а беше обикновен механджия и малко хайтичка, и нищо повече. Както ми казвал Гоце пътувал е по разни страни на света, даже и в Америка, но това аз не зная. Той не носеше потури, както казвате, а едни вълнени църни гащи, торлаци в Кукуш наричани, каквито обикновено там се носят от повечето мъжи. Повече подробности излишно считам да прибавям. По въпроса за овцата ще Ви прибавя, че в Кукуш обичай е всекое домочадие в лятно време да държи по две-три акози (а не овци), да ги праща на пасене, за които има и нарочит козар и да се ползува от млякото им през лятото, а наесен ги колят за пастърма. Та види се споменатата у Вас овца да е била една от тия кози. Аз съм живял цели 7—8 години в Кукуш, т[а] зная подробно живота на кукушаните.
Но най-сетне, да не забравя едно друго нещо да Ви отбележа, не разбира се във Ваша вина, а на издателя и печатаря на книгата Ви. Наистина каква е тая крупна погрешка в печата, че цяла една печатна кола така е разбъркано печатана, че не се познава ни кое е мое, ни кое е твое? От стр. 32 до стр. 50 не може да се разбере коя след коя страница следва. Така ли е във всички отпечатани екземпляри или [краят на писмото липсва]."

Източник: Оригиналното писмо се пази в НА-БАН, ф. 15к, оп. 1, а.е. 169, л. 1-2.

Автор: Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.
За повече информация за автора тук

---