Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Охрид", публикувано в сп. "Отечество", кн. 18, год. II, София, 26 декември 1915 година
Георги Стрезов от Охрид, Вардарска Македония - "Охрид", публикувано в сп. "Отечество", кн. 18, год. II, София, 26 декември 1915 година


Увеличи
Описание

Охрид, бисерът на Балканите, е в наши ръце. След тригодишни мъки и страдания, светилището на нашия народ е отървано от гнъсното сръбско чудовище: Охрид е свободен български град. Всеки, който е имал щастието да посети велелепния град, опрян на сяйното езеро, единствено на Балканите, - е останал омаен от поезията на пейзажа, от нежността на краските и от бистрината на езерните води. Но никой, решително никой, не би могъл да проникне в душата на град Охрид, антична столица, и да го разбере, ако не е отхранен в неговите традиции, ако не е напоен от неговия дух, ако не е живел неговия духовен живот.
Припомням си, това бе към 1871 год., древното училище Св. Климент, дето е преподавал Миладинов: учители-самоуки ни преподаваха по български, старобългарски, българска история и география. Малко преди нас там са учили на старогръцки Тукидита и Ксенофонт, превеждани на охридския говорим диалект, с гръцки букви. Пазя още некои от тия тетрадки на баща си. Един ден виждаме целия народ изтичал пред вратите на училището митрополит Св. Климент; целото население буквално: млади и стари, мъже и жени, момчета и момичета, деца и старци, особно жени, всички викат и настояват да се махне гръцкия владика, проклетия Мелетий. Пред навалицата цела дружина турски войници с щиковете на пушките си защищават входа. Нищо обаче не е в състояние да спаси коварния фанариотин от гнева народен; даже пушките и ножовете не помагат. Една от гражданките се изпречва с гърдите напред срещу войнишките щикове; турците слисани отварят път, отдето минава целият народ, грабва гърка, изхвърля го вън и с пристъп завладева църквата Св. Климент. Малко след туй, припомням си като днес царския прием, що направи престолния град на първия български владика дедо Натанаила. Целото население на града и околията бе се стекло 5 километра далеч от града да посрещне любимия си пастир: всички ученици и ученички, около 500, беха там, бех и аз между 100-тех облечени само в бело. И виждам и сега пред очите си това видение: светият старец, възседнал на кон, да ни благославя, също като некой библейски пророк, увенчан и лъчезарен с венеца на светиите.
Много години минаха от тогава, много вода изтече през прозрачния Дрин; видех татковината ни България да порасне, да се засили и да се покрие с неуведаема слава; но нищо не се е запазило в паметта ми тъй живо като това видение; всички други спомени са се замъглявили с течение на времето, само тази грамадна картина на българското възраждане е останала цела...


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Георги Янакиев Стрезов е виден български учен, историк и юрист. Член-учредител е на Македонския научен институт, народен представител във Петото Велико народно събрание на България, автор на множество трудове сред които "Политическите борби на македонските българи", "Правата на българските малцинства и Обществото на Народите" (1929), "Охрид" (1938) и др. Умира през 1938 година в София.
Посетете Уикипедия за повече информация за Георги Стрезов


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 680 пъти.