Становище на ВМРО (михайловисти) за новото административно разпределение в Югославия:

Отъ понедѣлникъ, 11. ноември, бановетѣ въ "нашата" държава сѫ поели официално и тържествено своитѣ длъжности. Деветь заместници на краля сѫ се нагърбили съ тежката мисия да уредятъ деветтѣ области на Югославия. По тоя поводъ печатнитѣ органи на диктатурата пѣятъ хвалебствия на новия режимъ и намиратъ за необходимо да поронятъ и малко крокодилски сълзи.
- О, колко много жертвува Сърбия! - провикватъ се тѣ. - Сърбия жертвува вѣковното си име, жертвува славата си въ полза на югославянската идея...
Въ тия сълзи проблѣсва и една малка истина: у сръбскитѣ националисти дълбоко въ душата стои едно малко съмнение:
- Ами, да не би, като се полакомихме за голѣмата Югославия, да изпуснемъ и малката си Сърбия?
Въ сълзитѣ на сърбитѣ има една истина. Сърбитѣ не смѣтаха никога да заличатъ сръбското име на държавата си. Ако на 1918 г. се съгласиха да прибавятъ къмъ него и имената на областитѣ Хърватско и Словенско, то бѣ само за временната нужда - да се заличатъ окончателно имената на Черна-Гора, на Македония, на Босна и Херцеговина, на Далмация. Всички тия области имаха тогава еднакво право да искатъ, щото новата държава - федерация отъ области - да носи или едно общо име, или името на всички области.
Сърбитѣ предпочетоха тройното име. Но съ него, безъ да задоволятъ напоменатитѣ народности, не можаха да спечелятъ сърдцата нито на словенцитѣ, нито на хърватитѣ.
Защото днесъ най-малко могатъ народитѣ да се задоволятъ съ външнитѣ наименования, бидейки вѫтрешно подложени на робство и тероръ. Съ новото наименование се заличва името на Сърбия, старата прѣстѫпница, окървавената, подлата, безбожната. Изпъква новото име Югославия. Ние посрѣщаме съ рѫкоплѣскане загинването на Сърбия, унищожението на сръбското име. Остава ни да се справимъ съ властницитѣ на наречената Югославия, съ бановска Югославия, съ противонародната власть на краль Александра Последни и неговитѣ деветь заместници...

...Некога си рускиятъ императоръ-самодържецъ не искаше да знае, какво е населението въ империята му по народности. Десетки сѫ народноститѣ, населяващи империята. Всѣка народность имаше свой националенъ битъ. Всѣка, отъ най-некултурната до най-издигнатата, имаше стрѣмление да има свое автономно управление. Самоуправлението принадлежи къмъ върховнитѣ и неотменими естествѣни права на човѣка. Но рускиятъ самодържецъ не искаше да знае за подобни стремления. Отъ висотата на трона той виждаше своитѣ милиони вѣрноподаници-данъкоплатци сѫщински мравуняци - бѣли или жълти, червени или черни - все мравки. И съ смелъ калемъ обявяваше: тукъ ще бѫде Пиамурската область - по течението на р. Амуръ, тамъ ще бѫде Донската область - по течението на р. Донъ и т.н.
И ето сега чудо на чудесата. По кой знай какво веление на дяволитата сѫдба, следъ като изчезна тъй трагично рускиятъ самодържецъ Николай II Последни, въ Бѣлградъ изпъкната очилатата малка фигура на Александра Последни и виква въ героично-смешна поза: по Вардаръ съ Косово да бѫде Вардарско банство, по Морава - Моравско банство...
Историята се повтаря. Само че трагикомедията е днеска единъ жестокъ фарсъ...

...ВМРО отхвърля решително новата административна реформа, първо затуй защото произхождението ѝ е порочно. То не идва отъ свободно изразената народна воля, а отъ волята на една група народни потисници. ВМРО отхвърля реформата още затуй, че тя е едно подло дѣло. Тя е предназначена да хвърли прахъ въ очитѣ на свѣта. Сърбитѣ симулиратъ самоотверженостьта на крокодила, който плаче за сѫдбата на погълнатата жертва. ВМРО е противъ реформата и за това, че тя ще донесе едно несъмнено разширение на бюрократизма, шпионажа, корупцията, развалата въ областитѣ и ще увеличи до голѣма степень държавнитѣ разходи за абсолютно непроизводителни цѣли. ВМРО е противъ реформата и за туй, че е насочена да прилепи Македония подъ сръбска власть къмъ други сръбски области, старейки се да увѣковечи раздѣлата на общото ни отечество Македония. (...)
Ние, разбира се, ще държимъ точна сметка за промѣната. И за насъ пакъ Скопйе ще бѫде духовния центъръ на нашата акция, която неминуемо ще обхване цѣлото банство. Българи, турци и албанци, рамо до рамо, братски ще свържатъ усилията на своитѣ народностни мѣстни организации, за да извоюваме свободата на населенията въ Вардарското банство.
Нѣма ядъ, на който да не е намѣрено противоядие. Нашиятъ успехъ е гарантиранъ отъ безумието на противника, който все още вѣрва, че Вардаръ ще обърне течението си и ще тръгне къмъ Бѣлградъ. Не, никога. Що Богъ даде на македонцитѣ, не е сърбинътъ, който може да му го отнеме.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Вестник "Свобода или смърть" е нелегален орган на Вътрешната македонска революционна организация, излизал в периода 1924-1934 година.

---