Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Сегашното", публикувано във в-к "Църковен вестник", год. XIII, бр. 58, София, 15 декември 1912 година
Васил Узунов от Горна Джумая, Пиринска Македония - "Сегашното", публикувано във в-к "Църковен вестник", год. XIII, бр. 58, София, 15 декември 1912 година


Увеличи
Описание

Статия на Васил Узунов от времето на Балканската война:
За 45 дни (от 5 окт. до 20 ноемврий) българският народ преживе страшни и велики събития, които и от други народи са вършени през десетки години, а не само през 45 дни, събития, които ще съставят цела история - велика история. Българите за 45 дни поразиха страшната турска армия, победиха онези, които им беха пълни господари цели 5 века, победиха една империя, която има 3 милиона квадратни километри (досегашна България имаше само 95 хиляди кв. километри), победиха един народ, който беше 10 пъти по-многоброен, и удивиха цел свет. Победиха и създадоха работа за историци, писатели и поети за през вековете. Извършиха подвизи, които ще възхищават и поучават поколенията.
Като гледах как се хвърляха нашите войници между Суфлу и Дедеагач у боевете, как презираха смъртта и тичаха към победата, като узнах, как един най-многоброен и по-добре въоръжен противник се предаде, очите ми се пълнеха със сълзи пред това величие и гърдите ми се задушаваха от радостно ридание. Според чуждите кореспонденти, турците са били чувствително по-многобройни и при Лозенград, и при Люле-Бургаз и при Бунар Хисар - Виза - Сарай, а нашите войски ги пометоха само за 14 дни.
И край западния полукръг на одринската обсада и по пътя към Арда, Димотика, Суфлу, Фере, Дедеагач - всъде, където ни водеха нашите началници, ранените войници чувствуваха некакво превъзходство над здравите си другари и явно се гордееха, че са се удостоили да получат рани за отечеството си, - всички се гордееха - и селяни и граждани. А здравите ги гледаха смирено и им завиждаха, макар и те да са се били с турците не по-зле. Това не е никакво преувеличение, това е чистата истина. Това същото можете да наблюдавате и в София.
Неволно ми идат на ум гръко-персийските войни преди 24 века - битките при Маратон, Саламин, Платея и Микале. Спомням си, как една шепа народ - гърците, победиха грамадната Персия и си осигуриха свобода и бъднина. Това гърците сториха за 12 цели години. И тогава тъй също се гордееха ония, които беха получили рани за отечеството, а на убитите близките плачеха и от скръб, но и от радост. И тогава, както днес у България, майки и бащи изпращаха синовете си с благословия - победители само да се върнат от бойното поле. И тогава немощните, стариците и жените завиждаха на войниците.
А колко много приличат днешните надгробни речи на тогавашните. Прочетете например, речите на Перикла и ги сравнете с речите на днешните военачалници по бойните полета.
Като полетим през столетията в българската история, едва ли друг път ще забележим такава висота и величие на българския народен дух. Отец Паисий вижда всичко това от незибленото си жилище и ни благославя; Софроний Врачански гледа нашата вера и кротко слага своите ръце върху нас; Раковски смело ни гледа в очи и ни казва: "Аз ви казах, че това ще бъде. Вървете още по-нататък. Народи, които искаха да ви погубят, ще се слеят във вашето море..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Пиринска Македония Васил Николов Узунов (1873-1948, София) е писател, просветен деец и опълченец в Българската армия. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и Софийския университет. Редактира "Български търговски вестник", печата свои разкази в списание "Родина", работи като учител по литература в Битолската българска гимназия и в Първа софийска мъжка гимназия. През Балканската война в 1912 година влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение на Българската армия и е награден с бронзов медал. Автор е на 25 книги сред които "Изгревът на свободата", "Някога в Македония", "Край Вардар", "В омайната Рила", "Ние (Балканската война)" и др.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 626 пъти.