Видният български общественик от Егейска Македония Васил Василев за Македония 1941 година и знайните и незнайни български жертви паднали за нейната свобода.

"Равни в любовта си към родната земя, те не познаваха граница в службата на народа си. Гордото съзнание, че свободата не е привилегия само за избрани народи, а за всички, които живеят под слънцето и имат чувство за нея, бушуваше техната българска кръв и ги насочваше в страшния, но славен път.
„О, българино, поради что се срамиш“...
Като чудодейна тръпка премина през българската народна снага горчивият урок на легендарния Светогорец, разстърси десетки, стотици, хиляди глави, отекна във въстаническата песен на Вола, Панагюрище, Смилево и Солун, в рева на битките при Шипка и Сливница, в огъня на още три кръвопролитни войни, за да стигне през мъченичеството на Фезан и епопеята на Илинден, до тези дни на всенародна радост, когато по Божие повеление тиранията е жестоко сразена и един вековен идеал се осъществява.
Да помним сега повече от всекога, че те – мъртвите победиха и да бъдем достойни за техната жертва."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в село Емборе, Кайлярско, Егейска Македония Васил Иванов Василев (1897-1944) е общественик, деец на македонската емиграция в България. Завършва българската търговска гимназия в Солун, член е на Македонското студентско дружество "Вардар", съюзен агитатор на централното ръководство на Македонския младежки културно-просветен съюз и на Съюза на македонските братства, член на Националния комитет на македонските братства в България. Народен представител от македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС на царство България (1931 - 1934) и неин говорител. След преврата през септември 1944 година е изгорен жив от комуниста и масов убиец Лев Главинчев.
За повече информация за автора тук

---