

В навечерието на Балканската война ВМОРО революционерът, публицист и поет Арсени Йовков от с. Селци, Стружко насърчава българското правителство в посока обявяване на война на Турция.
"Привнаци некои също ни убеждават, какво правителството, при този удобен политически момент, работи за пълна автономия на Македония.
Всичко ни това радва. То показва, че народния глас не остана „глас в пустине". То показва още, че правителството, въпреки безчувствисто, което характеризира всеки политика е докоснато на болното место и чувствува еднакво с народа болките, които разяждат нашето целокупно отечество.
Ала всичко това е само видимата страна па въпроса. Безпорно правителството може да поиска автономията на Македония. Това му налага най-елементарният дълг към народа."
"Следователно, въпроса за автономията си остава открит и с издигането гласа на нашето правителство в полза на автономията, въпросът още е далече от разрешение. И за това, по наше мнение, войната си остава едничкото средство, което може да сломи упорството па Турция."
"Не подлежина съмнение, че правителството, което носи отговорностите и пред народа и пред историята, треба да изчерпи всички мирни средства.
От тави гледна точка, неговото досегашно миролюбие бе един етап на развитие в тъй узрелия въпрос — искането на автономията. Но едновременно с това изпъква и най-капиталния въпрос, около който тъй метяжно шуми целия български народ. А този въпрос е: при перспективата на изложените горе аргументи, които ясно ни убеждават, какво само войната е средството, което може да сломи гордиевия възел — ще ли нашето правителство отиде до край като се поеме ролята на Външното министерство от Военото министерство. Изявленията, които се дадоха от правителствените места ни убеждават горе-долу, какво правителството преди да хлопне на европейските врати ва мечтаната автономия, е предрешило въпроса на войната. Но всичко това са само симптоми, които може да ни зарадват, но не и да сложатъ у нас убеждението, че България ще строши о гърдите си този дамоклиев меч, който тормози отечеството ни, разяжда организма ни и души правилния ни политически и економически живот."
Източник: Оригинален източник на статията е в-к "Свободен глас", чийто дигитализирани броеве може да намерите на сайта на Варненската дигитална библиотека .
Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук