"Ода за цар Бориса" е сред по-малко известните произведения на големия македонски революционер и левичар Арсени Йовков. С нея той печели първото место на конкурса на в-к "Вечерна поща" за творба, посветена на княз Борис I.

Какво ли и днеска пращят знамената?
Какво ли се сбират войводи на стан?
За нови ли козни - жестока разплата,
Или ще ги водят на кървава бран?

Ликувай, народе!... След толкова бури
Тъмните вековни ти вече раздра!...
Из кърваво мътни, зловещи пурпури
Задава се нова, по-светла зора.

Над твойте дружини и шатри воени
Господния гълъб крила е развил
И грее кат слънце славянския гений
Със новото слово: свят цар Михаил.

О, святий Борисе, о, царю кръстител,
Днес пак славослови те твоя народ,
Че твоята вера кат ангел-хранител
Безспирно е бдела над българский род;

Че в тебе се слеха кат в образец редък
Небесната слава на кръста-кивот
И буйния устрем за блескав напредък
На твоя възлюбен и крепък народ.

О, име священо, завет непокътнат,
Как громко то стига до нашия слух
През толкоз столет'я, безсилни да глътнат
Великата сила на българский дух!

Да, времетo - този велик победител -
С поклон се озърта към твоя престол,
Пред всека истор'я, пред всеки мислител
Въздига те, носи към нов ореол.

И твойто кормило, великата вера,
Дарена народу със царствен обет,
И нине, кат севга, посочва ни фара
И българский кораб понася напред.

И ето, събрано на памят честита,
Вторачило поглед във стар летопис,
Славянството днеска високо прочита
Священните думи: кръсти се Борис.

И твоето име сърцата вълнува
От Белото море до Дунав и Драч -
В свободни предели и там, де върлува
Злокобната воля на дивий палач.

То мощно се носи във песен подета
И в громката химна на Божия жрец...
Безсмъртний Борисе, на многая лета
Възнася към тебе и скромний певец!

17 Април, 1907 г.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук

---