

Летописецът на Крушевската епопея Никола Киров-Майски за своя учител - "съвестта на революционна Македония" Пере Тошев.
За всички ученици Тошев беше "страшилище", особно пък за нас новаците. Ние се страхувахме да го срещнем, не смеехме да го погледнем право в очите и треперехме пред мисълта, че ни предстои да изпитаме гнева му, плесниците му, ударите му. Общепризната бе неговата справедливост, но също така общепризната и неговата сприхавост, нервозност и строгост. Горко на ученик, изпитан по време, когато е нервиран или когато не е пушил продължително. Но Тошев не забравяше да изглади лошото впечатление или да вдигне втори път ученика да си поправи бележката. А Тошев правеше всичко възможно, щото учениците му да немат слаби бележки. Пък и самите ученици, било от страх, било от уважение към строгия и авторитетен учител, се стараеха да бъдат по предметите му, по възможност, готови.
Правило беше, - и всеки новак веднага научаваше това правило, - че Тошев ще намери повод непременно да набие ученика. А дете може ли да не погреши? Тошев набиваше ученика не само, за да го накаже за извършена простъпка, но и за да провери издържливостта на последния и способността му да владее езика си. Защото на учениците си Тошев гледаше като на бъдещи апостоли на свободата, които, при изпълнение на своя отечествен дълг, ще има да се справят с маса трудности, които следва да превъзмогват. А това изисква преди всичко издържливост и свързан език. Характерното у Тошева беше това, че той много се нервираше от плачливите, невъздържаните и неиздържливи ученици и често търсеше повод да ги бие и ги биеше здравата, а обичаше ония ученици, които изтърпяваха наказанието без да охнат...
...След като прочетох записките на Захарий Стоянов за Българските въстания, един празничен ден, намирайки се на разходка на "Кисела вода", имах великото и бленувано щастие да бъда въведен в малката ученическа група на "удостоените". И тая конспиративна групичка, под специалните грижи на Тошева и приемниците му, постепенно растеше и подготвяше бъдещите вождове, мнозина от които чрез своя идеализъм и дивни подвизи минаха в историята на борческа Македония. Александър Георгиев, Лазар Москов, Лазар Поптрайков, Манол Розов и много други скъпи илинденци, минали през основаната от Тошева и грижливо поддържана от приемниците му в Битоля революционна школа, са факли, които осветляват пътя на днешните борци за македонска свобода.
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Никола Киров Трайков-Майски (1880-1962;София) е български революционер и общественик, деец на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на Крушевската република, а след въстанието е ръководител на Крушевския революционен комитет. Главен екзархийски учител в Емборе и Дебър. През 1911 г. в Дебър възобновява българското околийско учителско дружество "Свети Иван Бигорски", а през 1911-1912 г. е директор на училището в Ресен. След Междусъюзническата война емигрира с цялото си семейство в България и завършва право в Софийския университет. Участва в дейността на Македонската федеративна организация и на Илинденската организация.
За повече информация за Никола Киров-Майски тук