Симеон Радев за опожаряването на будното българско с. Емборе в Кайлярско, Егейска Македония, от дейци на гръцката въоръжена пропаганда.

Една ужасна вест ни дойде завчера от Македония: големото българско село Емборе било изгорено от гръцка чета. До тоя час ний се надеваме, че новината ще излезе неверна, и че тя е плод на некаква смътна мълва, която се е пръснала в България, и отзив на която е долетел и дотук. Атмосферата в Македония е напоена с толкова болнави напряжения, така мъчително е настръхнала душата на това трагично население, щото всеки слух се възприема и всеко предположение се счита там за вероятно. Да, ний желаем още да се утешаваме с некаква илюзия, но ако действителността на грозния факт се установи; ако се установи, че едно село, в което българската свест е била тъй силна, едно село, дето нашия народен дух е тъй самоотвержен, е било изгорено; ако всичките ония потресающи подробности, които съобщихме вчера, излезат верни?

Наистина, дойде вече един момент, когато да се мисли за нашето бъдеще е едно мъчение. Ний още говорим за велики завети, люлеем духа си със звучни фрази и красим себе си с ония качества, които некога са ни били признати; но кой от нас може да погледне на тежката ни действителност, без да почувствува народа си унизен, и своята душа разочарована!

Едно време казвахме: защо Бог не ни е дал две педи земя за граница с гърците, та да им покажем ний как дръзват те да предизвикват нас, българите? И с тая фраза, която некак героично и тъй самоуверено звучи, ний се утешавахме. Но сега кой ще смее да изговори тая фраза, без да се черви? Слава Богу, от сърбите никаква чужда територия не ни дели. Една граница от стотина километра ни дава безконечна възможност за саморазправа. Кой ни спира да дадем на сърбите тоя урок, с който тъй Крали-Марковски заплашвахме Гърция? Ето, сърбите със своите чети не останаха надире от гърците: и те, както гърците, ни горят селата, убиват ни първенците, тероризират ни сънародниците; какво направихме, за да ги спрем? Оня ден те предадоха на турските власти един българин, снабден с паспорт от нашето княжество; какво удовлетворение добихме ний заради това вероломство?

Нищо не направихме, нищо не добихме. България, гордата страна, която плашеше Европа че ще бие турците, немее сега пред сърбите дори, и понася безмълвно всичките удари. Ах, наистина, кой би казал некога, че ний именно ще бъдем държавата, която ще прилага в международните си отношения безумната Толстоева теория за "непротивопоставяне на злото"? Защо да обвиняваме младежта, че усвоявала босяческите съждения за бунт, когато управляющите ни практикуват вече толстоевските принципи на нихилизъм и нравствено самоубийство?

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.
За повече информация за автора тук

---