"Спомени за дедо Теодосий

По миналата седмица, в една от стаите на софийската духовна академия, угасна един мощен светилник, който, отминавайки тихо в чертозите на Бога, за вечни времена ще осветлява много от страниците на македоно-българската църковно-училищна история.
Умре дедо Теодосий!
Отиде си от земното поприще кириархът на скопската епархия, който беше предопределен от провидението да работи през едно време, когато събудилият се български дух бушуваше над родната ни земя и създаваше герои и титани, които нивга народът ни нема да забрави! Отиде си дедо Теодосий - оная паметна внушителна фигура в расо от скопска Серава, която и до последният ден от своето престояване в Скопие, остана една тайна за кюрдът Хафъз-паша...

Малцина беха онези български владици в Македония, които преживеха славата и оказаната почит на дедо Теодосий. Църковният въпрос, който се роди в Скопие и почна пак от там, беше вече създал едно здраво и мощно българско население в целата скопска епархия. А кириарсите, които идваха след него и заемаха епархиите си, беха за това верно и патриотично население не само обикновени владици, а същински земни царе.
Ето, като такъв цар през летото на 1889 година биде посрещнат и дедо Теодосий в гр. Щип..
Пръсналата се мълва като светкавица обходи махалите и чаршията на Щип. Три години преди Делчева и Груева щипяни вече носеха в душите си залозите на оня увличаш дух, който малко по-късно ги отреди да станат приемници и носители на великата революционна вълна, която за кратко време зале цела Македония..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и след това работи като журналист в София и Пловдив. През 1905 г. става един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство. След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват П. Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч.
За повече информация за автора тук

---