Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Вчерашния празник в Македония", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. VIII, бр. 2053, София, 13 май 1907 година
Симеон Радев от Ресен, Вардарска Македония - "Вчерашния празник в Македония", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. VIII, бр. 2053, София, 13 май 1907 година


Увеличи
Описание

Симеон Радев за празника на Св. Св. Кирил и Методий и болката на македонските българи.

Вчера, привечер, бех между македонци. Едни от тех, като мене, са напуснали Македония отпреди години; други току-що са избегали оттам. Имаше между тех бивши четници, сега осъдени на бездействие, имаше и търговци, прокудени от терора на чуждите пропаганди. И всички бехме обладани от едно мъчително настроение, от нещо болезнено, смътно и потайно, което ни стягаше гърлото и ни тежеше на сърцето като камък.
Вече хубавия майски ден гаснеше. От небето падаше една ведра синкава дрезгавина тук-таме, с люлякови отсенки. Весели гласове, слети в некое далечно шумолене, долитаха от градините, от площадите, от улиците на оживления град, шумящ в празничната радост. И песни се чуваха с въодушевени припеви, звучаха музики, още неуморени в тоя час, и първите ракети се възвишаваха в чистото лунно небе описвайки фантастични криви линии. Некакво упоение се носеше във въздуха, упоението на масите, малко грубо, малко тежко, малко сурово - може би - но неизказано мило инак със своята непосредственост и с наивната радост на народната душа, жедна за празненства.
А ний, при тая весела врява, която бръмчеше над града, при това ликувание, което сякаш се носеше като трепет във ведрата синина, една остра, неумолима тъга ни обземаше мислейки за това, което ставаше в тоя час с нещастните македонски крайнини.
Позволило ли е турското правителство и тая година да се празнува денът на святителите? Смее ли още населението там, по паланките, по селата, да празнува народния празник? Некое подло нападение не е ли окървавило светлия ден, засади не са ли разпръснали безпомощните тълпи, жалки в празничната си премена?
Целата гама от македонските нещастия се призиваваше във въображението ни, безконечната верига от убийства, пожари, унижения, - целия този ужасен процес, чрез който се унищожава българското племе, чрез който се позори българската чест - и ний чувствувахме, че тоя ден, който тук се празнува с шум, с радост, с ликующи викове, не е в Македония нищо друго, не може да бъде там нищо друго освен един мълчалив ден на народен траур, един черен, скръбен, трагичен ден...
А бе време, когато тоя 11 май бе ден на радост за българите в Македония. Народното дело вървеше бързо, българската свест растеше буйна, а името на България се носеше гордо, велико, сияйно, и будеше в сърцата на поробените възторг и надежди. Тоя ден църквите се окичваха в зелени вейки и цветя, училищата се украсяваха с всичките прелести на цъфналите ливади и на раззеленелите гори, и по хълмовете, по поляните, по селските стъгди, народните хора се виеха кичести и кръшни под звуковете на гайдата.
Де е сега веселата Македония, верующа в себе си, опиянена от бленове за бъдещето, горда с подкрепата на княжеството? Сегашната Македония е унизена, смазана, поругана - верующа в бъдещето още, напук на всичко, но без кураж вече да изказва своята вера.
Македония е сега в ръцете на враговете ни, сякаш откуп за една война, която изгубихме без да воюваме...
Македония е за втори път отнета от нас и двойно поробена. И от това, което е българско в нея, ще остане тъкмо толкова, колкото треба, за да свидетелствува вечно за нашия народен позор...
Тоя позор, ще имаме ли печалния кураж да го носим? Ще ли има кураж княза на България, ще ли има тоя кураж правителството му, ще ли има тоя кураж войската, зарад която народа даде последните си средства?


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 691 пъти.