Под псевдонима си "Брусников", запасният член на ЗП на ВМРО Йордан Бадев критикува българските политици, които в противопоставянето си на македонското движение, изтъкват редовния довод за "висшите държавни интереси".

Отдавна, още след злополуката от 1913 г., в главите на некои партизани и оттам в политиката на некои партии в България захвана да се очертава, кога по-ясно кога по-смътно, една линия на разграничение между държавен и национален принцип в политиката. От 1915 до 1918 год. тая линия се позаличи - държавен и национален принцип се покриваха -, за да изпъкне наново след втората и по-голема злополука. Помъчиха се да я теглят дебело дипломатите на Стамболийски чрез тайни и явни спогодби, в основата на които лежеше пожертвуване на националното начало за... държавното (?).
И понеже в процеса на пожертвувания тия нови дипломати не познаваха мерка и още повече жертвувайки националното нищо не получаваха за държавното начало - провалиха се катастрофално. Провалиха ги борци сплотени под знамето на националността.
Стари и нови политици след тая достойна победа възстановяват линията на делата между държавно и национално начало. И сега има в България новосформирани държавници, които стават и легат с дълбокомисления девиз: държавата преди всичко и го разтръбяват по стъгди и мегдани, без да проумеват същината му, без да проглеждат резултатите му. И, което е по-прискръбно, между тия нови държавници могат да се познаят фигури, които сме виждали на предно место под знамето на националността.
Не сме ние, които ще оспорваме или ще отречем разликата между речените начала в политиката. В душите обаче, на поменатите политици тази разлика се изражда в крайността на едно пораженство. В името на автономното начало, което във въпросите за култура се е покривало с националното, ние сме водили тук, на нашата земя, борба, понекога жестока и кървава, против носителите на българското държавно начало. В тази борба обаче, никога не сме изпадали в крайност да отричаме естественото право на българската държава да се интересува за съдбините на българите в Македония. Докато по разбиранията на българските държавници, за които става дума по-горе, началото на държавата изключва началото на националността.
Ето впрочем какво конкретно съдържание влагат тия български политици в началото на държавата. Става дума, да речем, дали в отговор на тронното слово в народното събрание да се спомене или не нещо за правата на малцинствата. Некои български политици, имайки на ум големата идея за мир и разбирателство на българската държава със съседите, решават, че не бива. - Въпросът за малцинствата е въпрос за националност, което требва да пожертвуваме в името на държавността. На възражението, че при наличността на един официален договор, който предвижда права на малцинствата, заобикалянето на тия права от едно българско правителство може да се изтълкува в чужбина като отказ от българщината в Македония, а у самото наше население да внесе струя на обезверяване, отговаря се, че всичко това е политическа романтика - реална сила е само държавността.
В изявленията, които българският министър на външните работи г. Буров направи пред редактора на парижкия в. Котидиен и които досега нито сам министра, нито неговите вестници не са опровергали, принципът на държавността е тикнат до крайността не само на дезинтересиране от чисто националните стремежи на македонските българи, ами и до едно жестоко обвинение, че последните със своята борба са едничка пречка за споразумението между сърби и българи.
Друг един български министър, който е командувал войски за освобождение на Македония, е държал реч, в която, ни в клин ни в ръкав, заявил, че борбата на македонците е една отживелица по своите методи и пакостна за българската държава. Излишни са повече примери. От посочените става ясно, че по разбиранията на некои сегашни български държавници началото на държавата не може да се съгласува с началото на националността; който прави държавна политика, не бива да се спира пред стари предразсъдъци като тоя, който се именува националност.
По наша преценка това е много повече политика на отвлеченост и пораженство, отколкото е политика на сантименталност оная, която не отрицава началото на националността. Без да гарантира какъв да е успех на държавния принцип, отхвърлянето на националността води неминуемо към дефетизъм. Не води ли Стамболийски чисто антинационална политика, не продаде ли македонското движение със специални спогодби, не прокълна ли Македония, не обруга ли и не подложи ли македонците в България на най-беззаконни преследвания, за да гарантира българската държава и дружбашката власт срещу враждебността на сърбите? Какво получи срещу това от сърбите, освен насъскванията на белградския печат за повече решителност в терора над македонците?...

Източник: Parlichev.com

Автор: Роденият в Битоля Йордан Бадев (1888-1944, София) е виден литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО.

---