Речта на председателя на Одринския и Серския окръжен комитет на ВМОРО и участник в Илинденското въстание Лазар Димитров на погребението на албанския национален герой, поет и просветител Йосиф Йован Багери (Багеров) от с. Нистрово, Горна Река; Прищина, 2 май 1916 г.

"...От болницата траурното гражданство с целото духовенство во главе с Арх. наместник Н. Благоговейнство Трифун Стоянов потегли за черквата "Св. Никола".
Над гроба държа реч окръжния училищен инспектор г. Л. Димитров, с която очерта личността на покойния и неговата дейност...

Опечалени граждани!
Покойният Йосиф Багери е роден в с. Нистрово, Горна Река (Дебърско) през 1867 год. Още малко дете заминал за Цариград. Волната му душа не могла да търпи тогавашната потисническа политика на тази страна; веднага след освобождението на България напуснал Цариград и се поселил в София, дето живееше непрекъснато до неотдавна и дето още живее нещастното му семейство, състояще се от жена и дребни деца. По произход той беше албанец, но по възпитание горещ българин.
Като роден в Македония и извънмерно обичащ българския народ, Багери горещо желаеше свободата й, вервайки, че заедно с Македония ще се освободи и Албания. Затова той взимаше живо участие в революционните движения за Македония и Албания. Неговият най-голем син сложи костите си по македонските планини като четник, другият му възрастен син сега е войник...
Макар и без систематично образование, той имаше голема умствена култура, добита, чрез прилежно самообразование. Притежаваше и доста висока дарба като журналист, дори и поет. Писал е статии в българските вестници, съставял е учебници на албански и е издавал албанския в. "Шкопния шкипнис". Той водил борба за свобода и правда със слово дори и с пушка. В движението на националистите албанци за подкрепа на княз Вид, Багери е взел участие на страната на националистите с оръжие в ръка при Дурацо. Покойният премного обичаше българския народ зарад неговия прогресивен, демократичен и свободолюбив дух и неговите високи добродетели. Искаше да види албанците също такива. И работи той много за приятелството и братството между тия два народа, защото виждаше в това приятелство и братство залога за техното запазване от външни хищнически апетити...

За по-ясна илюстрация на личността Багери, която скоро ще бъде погълната от черната и студена земя и завинаги ще се закрие от нашите очи, тук ще приведа неговите предсмъртни думи и завещания...
"Човек на този свет се ражда за да умре славно. Това е една голема радост - да знаеш, кога умираш. Това изпитва само оня човек, който е изпълнявал дълга си безкористно. Живейте добре с албанците и ще бъдете щастливи!
На всички ония братя, които се движили македонския комитет, поздрав. Аз между тех бех скромен, но извърших работа много света - после ще я оценят.
На моята жена много здраве ще кажете и всички македонци нека и помогнат поне колкото иглен върх, понеже и тя е отгледала син, който стана жертва за македонската свобода.
Правете, каквото правите, спечеленото запазете с благост, а телото, след време, ако може, да го пренесат в Нистрово.
От един скромен албанец, когато предава Богу дух, поздрав на целия български народ!
Мюсюлманите албанци, ако искат да живеят, нека подражават на българите. Чрез просвета ще постигнат своите идеали."

Скъпи Багери, ти вече ни напускаш завинаги! Нема никога да те забравим! Иди спокойно във вечното жилище, понеже съвестно и скромни изпълни гражданските и религиозни длъжности! Вечна ти памят!"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Дебърско Лазар Димитров (1869-1945, Пловдив) е българския учител, деец на ВМОРО и председател на Одринския и Серския окръжен революционен комитет на организацията.
Завършва Солунската българска мъжка гимназия, а след това преподава в българските училища в Дебър, Солун и Гумендже. Заклет е във ВМОРО от Гоце Делчев и Даме Груев. Работи в семинарията на Българската екзархия в Цариград. Преподава български език в Одринската българска мъжка гимназия като е избран и за председател на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО. По-късно става учител в българското педагогическо училище Сяр и става председател на Серския окръжен революционен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като след неговия неуспешен край се спасява в България. През Първата световна война е училищен инспектор в Прищински и Призренски окръзи под българско владение. Умира в Пловдив в 1945 г.
Посетете Уикипедия за повече информация за Лазар Димитров

---