"Как се създала и как се развила художествената школа в Дебърско-Реканския край; къде се крият първите белези на зографско-резбарското изкуство; в кое време - близко или далечно; по какъв начин и под чие влияние се създала тая школа - е въпрос твърде тъмен, липсват какви годе писмени данни. По предание, обаче, от незапомнено още време се знае, че във селата: Галичник, Тресанче, Лазарополе, Гаре, Осой и др. (всички в Галичко-Реканската област) е имало цели фамилии, които употребявали като професии: иконопиството, резбарството, декоративното изкуство, скулптурата с гипс и камено-резбарството. Писмени, обаче, исторически бележки за развитието на тая школа датират едва от началото на миналия, деветнадесети век. От тогава датира иконописа в скопската църква св. Спас (1824 г.), който по своята художественост е ненадминат досега в тоя род изкуство на Балканския полуостров. Иконостасът е резбарско изкуство на българските майстори Филип от с. Гаре и Макария Негриев Фръчковски от с. Галичник. Пак по това време се работени и иконостаса "въздухът" над "Св. Престол" владишкия трон и кивота с мощите на манастира "Св. Иван Бигор" (Дебърско-Реканско) - все от горните двама и други майстори мияци (тъй се именува българското население в Галичко-Реканската област).

Макар школата да се именува "дебърска", требва, обаче, да се знае, че град Дебър населен изключително с албанци и по-малко българи немал е тия условия за да се развие там това изкуство (живопис-резбарство). Само като административен център на окръга гр. Дебър носи това название. Нещо даже повече: и от дебърските селища, с българско население редко се срещат художници зографо-резбари. Това високо-художествено изкуство е рожба само и то изключително на българите мияци от Реканската област (гореизброените села), които административно образуват Реканска околия с център Галичник и се числят към Дебърския окръг.

Миячките села: Галичник, Лазарополе, Тресанче, Гаре, Росоки, Осой, Сушица и др. се разположени в диплените разклонения на величествените планини: Бистра, Яма, Стогова и Дешан. Тук в дебрите на тия великани българите-мияци се раждани, откърмени от красивата майка миячка, облечена и натруфена с още по-красивата миячка носия..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Трайчев Гьоргимайков (1869-1945) е виден български просветен деец, историк, революционер и фотограф; колега на Даме Груев и Пере Тошев в Прилепското българско училище;
За повече информация за автора тук

---