Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Пере Тошев (спомени за него и преживелици)", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. III, кн. 5 (25), София, април 1930 година
Тодор Станков от Прилеп, Вардарска Македония - "Пере Тошев (спомени за него и преживелици)", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. III, кн. 5 (25), София, април 1930 година


Увеличи
Описание

Тодор Станков с кратък спомен за члена на ЦК на ВМОРО през 1900 г. Пере Тошев.


...Но тъй много разпоредителният и предвидлив за другите, Пере не можа да бъде такъв и за себе си.

През последните години, след 1903 год., поради обезоръжителната акция в Македония, от една страна, изгубването на Даме и други идейни негови съмишленици, от друга, както и разклатеното му здраве беха го хептен обезверили и не можеше да понася повече живота в България.

И бе решил на всека цена да си отиде в Македония. Меденият месец на младотурския "хуриетски фарс" бе минал отдавна, новата обезоръжителна акция за "отоманизиране" на Македония беше в разгара си, а на всичко отгоре носеше се вече във въздуха наближаването на смътното време - балканската война, съюз между България и Сърбия и пр. Акълът му не можеше да побере всичко това... Той можа, обаче, най-добре да прозре бъдещето и искаше да бъде на поста си, та, като падне, прав да падне.

И падна той, но не като борец, а из засада. Нощната мрачина разнесе ехото на залпа из Дреновските усои, прострелян бе Пере близо до бащиния му чифлик в с. Житолуд, на път за родния му град, а гробищата на с. Фариш, край шосето Градско-Прилеп, погълнаха останките му навеки на Гьоргьовден 1912 година.

Пере бе проследен още от София и паспортът му (на чуждо име) бе обгорен, с което сигналът за убийството му бе даден.

Нито увещанията на близките му, нито злата прокоба с обгорения паспорт можаха да го отклонят от намерението му да замине. Хуриетът взе и неговата глава, както и главите на много още предани синове на Македония.

Вечна памет и покой на неспокойния дух на Пере!


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Прилеп Тодор Станков (1875 - 1938, София) е ВМОРО революционер. Работи като учител в българските училища в Прилеп , Щип, Радовиш и Крушево. Пунктов началник е на ВМОРО в Кюстендил. Участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Лазар Маджаров, която действа в Лозенградско (Одринска Тракия) . По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. По време на Първата световна война е назначен от българските власти за кмет на град Щип . Умира в София през 1938 година.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 570 пъти.