10 писма на проф. Никола Милев до видни легални и нелегални дейци на македонското движение и европейски общественици, сред които Тома Карайовов, Тодор Александров, Александър Протогеров, Лудвиг Розелиус, полк. Кастолди, сър Ерик Дрюмон и др.
Съдържа и неиздадената статия на Никола Милев "Сръбско-българският спор".

Сръбската политика взима сега една ясно определена посока: да попречи на България да извърши народното си обединение и да се разшири за сметка на българското племе, като посърби и грабне Македония. Тоя двоен стремеж се прояви в срамното нападение в 1885 г., когато българите така юнашки отблъснаха при Сливница, и в безчестната пропаганда, която сръбското правителство поддържаше в Македония с пари и терор. Българите обаче не можеха да се отрекат от Македония и да я забравят, както бяха забравили Тимок и Морава. И да искаха не можеха да сторят това, защото Македония е люлката на старата българска култура и новобългарското възраждане. Все пак, идеята, че двата съседски и сродни народи могат да живеят в мир и сговор помежду си имаше такива дълбоки корени в душата на българите, щото те простиха на Сърбия коварството от 1885 г., простиха и противобългарската пропаганда в Македония и ѝ протегнаха искрено приятелска ръка. Договорът за съюз и братство от 1912 е плод на българската политика не само за сръбско-български сговор, но и за балканско споразумение. За да се осъществи тая идея, България прежали едни от най-скъпите и най-здравите кътове на Македония: Скопие, дето българското съзнание бе тъй будно и тъй крепко, Кичево, дето българската писменост никога не е изчезвала, Струга, която е дала на нашия народ двама знаменити мъже, Константин и Димитър Миладинови.
Това не помогна. Сръбската идея да се омаломощи България и да се разпокъса българския народ избухна с неочаквана сила, в един момент, когато делото на балканското споразумение изглеждаше затвърдено чрез победата.
Останалото е известно. Насърчени от успеха, сръбските дипломати заявяваха, че на България трябва да бъдат изкъртени зъбите, сръбските учени доказваха, че българите нямат право на земите западно от Струма и Искър, сръбските вестници посочваха необходимостта да се унищожи България, а сръбските поети пееха:

"Не може истоподобно блистати на Балкана
И круна Симеона и скиптар цара Душана."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.
За повече информация за Никола Милев тук

---