Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Гоце Делчев и Гьорче Петров", публикувано в "Лица и събития от моето време, Том IV", София, 2015 година
Симеон Радев от Ресен, Вардарска Македония - "Гоце Делчев и Гьорче Петров", публикувано в "Лица и събития от моето време, Том IV", София, 2015 година


Увеличи
Описание

Симеон Радев със спомен и характеристика на Гоце Делчев и Гьорче Петров.

След Девети септември управниците в Скопие получиха от тук костите на Делчев и ги пренесоха във Вардарска Македония. Макар неоправдано, това не беше грешно. Ако да бе съществувала Егейска Македония, костите на Гоце Делчев можеха да бъдат и там. Той работи и даде живота си за цяла Македония. Скопските управници дадоха името на Гьорче Петров на едно село близо до Скопие. Това е заслужено. Гьорче Петров можеше да има едно село на свое име и в Пиринска Македония. Тая почет на двамата борци за свободата на Македония е една заслужена дан от страна на потомството. Но хората в Скопие искат да правят от имената им свое знаме, да ги представят като свои предходници в идеята да се разкъсат вековните връзки между Македония и България и като първоучители на идеята за създаване на македонска народност. Това е едно кощунство. До последното си дихание аз ще издигам гласа си против него. Не съм срещал човек между познатите на Гоце Делчев и Гьорче Петров, който да не чувства като рана на сърцето си тази историческа обида. Спомням си за един вълнуващ случай.(...) Преди седем-осем години, взе да ме навестява един от тия бивши телеграфисти - Димов, старец, много по-стар от мене. Той ми разправяше ценни свои спомени. Дешифрирал бе и той някои стари ленти и ми даваше препис от тях. Един препис съдържаше разговор от 1886 г. между София и Шуменския гарнизон, който се е готвел да въстава против Регентството. Разговорът е много драматичен и ще трябва да влезе в „Строителите", ако те доживеят ново издание. Един ден Димов дойде да ме види дълбоко развълнуван и едвам можеше да говори. Той бе чул да се разказва и да се пише, че Делчев не се чувствал българин, а македонец.
- Как може, как може! - повтаряше той и цял трепереше. - Че кой беше по българин от него? Шест месеца ние сме живели в Кочериново в една стая. Той оттам пращаше чети в Македония. Че ние за какво говорехме с него, за какво мечтаехме, ако не да видим целия български народ свободен и обединен? А сега да ни казват: „Делчев бил не българин, а македонец!". Как стигнахме до това?
Добродушното му лице се свиваше от болка. Той извади кърпата да избърше сълзите си и пак повтаряше:
- Как може!
Аз направих всичко, за да го успокоя с каквито думи можех да намеря. Но той оставаше неутешим. Умълча се малко и после, като събра силите си, стана да си върви, навел побелялата си глава - скръбно видение от една отлетяла епоха, свързана с толкова надежди.

...Когато имам да доказвам, че Гоце Делчев и Гьорче Петров се чувстваха българи, неделими от общото българско отечество, а не мечтатели за някаква бъдеща македонска народност, чини ми се, че не живея в една историческа действителност, а сънувам лош сън. Гьорче Петров - отстъпник от българщината! Аз го виждам в класната ни стая в Битоля. Ние бяхме деца от Ресен, от Охрид, от Дебър, от Кичево, от Прилеп, от Лерин, от костурските села. Той ни преподаваше български език. Българските христоматии не минаваха турската граница; те бяха забранени. Но той ни четеше стихотворения от Ботева, от Вазова. От него чух за пръв път вика на Вазова за Македония: „Не даваме я...". Гьорче Петров беше студен човек и ние не го обичахме. Но стихотворенията, които той ни четеше, запалваха в нас всичките пламъци на българщината. Някои казват:
- Да, но по-късно?
По-късно ли? Аз срещнах Гьорче Петров през май 1916 г. в Битоля. Хиляда години след смъртта на Самуила, българските войски бяха влезли в Македония. България се простираше пред нас обединена и неговата радост не беше по-малка от моята. Една скръб имаше у него, както у мен, че южните предели оставаха още в гръцко робство. Но надеждата, че и над тях ще се развее българското знаме, не ни напускаше.


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 655 пъти.