Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Пулса на Илинденското въстание" (ръкопис), Варна, 2 август 1940 година
Христо Настев от Щип, Вардарска Македония - "Пулса на Илинденското въстание" (ръкопис), Варна, 2 август 1940 година


Увеличи
Описание

Ръкописът на речта на председателя на Варненското дружество "Илинден", бивш секретар на ревизионната чета на Битолски революционен окръг и бивш член на Леринското горско началство през 1903 г. - Христо Настев от Щип, по случай 37 години от избухването на Илинденското въстание.

Преди 37 години на днешния празник Св. Проток Илия - 1903 г., В.М.О.Р. Организация издигна гордо своето борческо знаме и оповести открито лозунга за свобода и политически права в Македония и Одринско. Изнемогващото економически българ[ско] население, втреснато от петвековния непоносим султански режим, се вреди под революционните знамена, за да манифестира единството си против тираническия абсолютизъм.
Сред тайнствената помрачена тишина на това минало от 37 години, пулса на този борчески въоръжен акт - Илинденското въстание през 1903 г., денят на отчаяна до вълшебност героична проява, не престава да тупти и да възкръсва свещения народен жертвеник - Илинден.
Нема по-мъчителни страници в историята на народите при освободителните движения от тия, които описват трагичните моменти на страданията с безспирни героични жертви и подвизи на себеотрицание, постоянство и самопожертвование. Такъв е именно случая с освободителната ни борба в Македония и Одринско. Такъв е и величавия подвиг на Илинденското въстание.
На днешния ден преди 37 години, от Дрин и Охридското езеро до Бело-море, от гордите висини на Шар до тия на Грамос, Беласица, Пирин и Странджа, зацари една воля, един дух, една песен - свобода! На този ден в недрата на Македонските планини се развеха революционните знамена и затупка силно пулса на съзнанието за разкъсване и премахване позорните вериги на вековната султанска сатрапия.
Повече от тримесечни денонощия, нестихващия борчески пулс на Илинденското въстание, с редък стоицизъм на въстаниците къртеше основите на Турската империя. Много от местните турски гарнизони в паланките и стратегични джандармерийски пунктове в Битолския вилает беха сразени. Едва къмто края на август техното положение беше спасено от изпратените им в помощ многочислени низамски орди от Анадола. Последните систематично окупираха планините и нахлуха масово в селата за потушване въстанието. Безсилни, обаче, да се справат с партизанските бойни въстанически ядра в революционните райони на Костурско, Леринско, Охридско, Битолско, Демир-Хисарско, Кичевско, Реканско, Крушовско, Ресенско, Преспанско и Кайлярско, азиятските пълчища се отдадоха на хулигански изстъпления чрез оплячкосване и опожаряване на българските села. Много от последните в поменатите каази (околии) немилостиво и поголовно беха обърнати в пепелища и гробници на беззащитни немощни старци, жени и деца. Опожарявайки едновременно и реколтата в полето, същите разориха и целото благосъстояние, което българ[ското] население беше скътало с усилен черен труд.
За Илинденското въстание, като народен свърх-революционен възвишен акт на бунтарство, най-красноречиво говорят и безпристрастните тогава отзиви и преценки на чужденците, които, при хуманната им мисия да облегчат материално пострадалите, беха обиколили повечето села и беха в положение да видят лично, да чуят и констатират всичко на самото место. След това, едни от тех изпълниха достойно и обществения си дълг с перото, като автори на знаменитите издадени книги: "Македония" от английския общественик г. Х. Н. Браилсфорд и "В страната на мъчениците" от тогавашния Австро-унгарски консул в Солун г. Рапапорт. Особено ценни беха писмата и рапортите на благородната англичанка-общественица Леди Елеонор Гроган. Техните издания съставляват и една обективна ценна илюстрация за Илинденското въстание, като народно дело, което само по себе създаде и история за Македония...


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Настев (1876-1962; Варна) е български революционер, деец на ВМОРО. Председател е на революционния комитет на ВМОРО в Бунар Хисар, Одринска Тракия. Секретар е на четата на Тома Давидов и е делегат на Смилевския конгрес през 1903 г. Участва в Илинденското въстание, като част от четата на Георги Попхристов. Началник на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил. Член е на Илинденската организация.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 324 пъти.