

Българският историк проф. Никола Милев за Априлското въстание.
Българският народ има великолепната традиция на своето възраждане, на духовното и политическо освобождение. Тая традиция не е верига, която да спъва хода му в пътя на напредъка; напротив, тя му дава крила, за да лети към висините на националното добруване и на духовното осъвършенствуване. Който е прочел писанията макар само на един от народните водачи от средата на миналия век, не може да не се трогне от благородството на техния идеал - идеал за освобождение и просвета.
Априлското въстание е рожба на тоя идеал, дело на тия водачи и на масата, на която те беха вдъхнали душа и вера. Неофит Бозвели горко се оплаква от своите съвременници, но не престана да работи за техното свестяване. И успе. Същото сториха неговите сподвижници и последователи. И успеха. Българският народ, угнетяван и нравствено, и социално, и политически, копнееше без съмнение за свобода. Но той немаше нито организация, нито вера в собствените си сили. Интелигенцията излезла из неговата среда, еснафи, търговци, учители и духовници, създадоха и едното, и другото. Един френски дипломат, участник в Цариградската конференция от 1876 г., нарича Екзархията "Предварителна България". Както духовното освобождение се постигна чрез организация на народните сили и мъдро ръководство, така и политическите движения след известни лутания, възприеха същата метода. Задачата, която те си поставиха, беше несравнено по-трудна, но в разрешението ѝ никой не се съмняваше. Средствата беха слаби, оскъдни, но ентусиазмът и верата, духът с една дума, заместваше материалната сила. Когато се заговори за черешовите топчета, ние се усмихваме: но те са паметник на страшната вера в тържеството на правите идеи. Ако априлското въстание бе едно местно избухване, една жакерия предизвикана от непоносимите притеснения на некой бей или паша, то щеше да бъде един протест, един жест на отчаяни хора. То беше, напротив, едно дело на хора вдъхновени.
Това дело увеличи духовното наследство на българското племе и тури основите на неговата политическа самостоятелност. Да пазим благоговейно първото и да браним смелото втората, защото само по тоя път ще оставим на поколенията, които идат след нас, нещо по-добро и по-съвършено от това, което ние сме приели. Ще сполучим, ако се вдъхновяваме от верата, от безкористието и от идеализма на тоя, които направиха черешовото топче.
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.
За повече информация за Никола Милев тук