Едно писмо на бившия редактор на в-к "Македонска Трибуна" Борис Зографов до секретаря на ген. Александър Протогеров и бивш малешевски и радовишки войвода на ВМРО - Константин Попатанасов.

...Може би никога досега нашето движение не се е нуждаело така императивно от едно изкорен, всеобхватно разглеждане и преоценяване на делото от самите македонски деятели, както днес. Аз виждам за полезна единствено тая работа. Всеко друго предприятие ми се вижда или продължение на грешките и престъпленията, или палиятив, който собствено пак би допринесъл за продължение на това явно боледуващо в своята основа положение на македонската борба. Тая ни борба от 1920 г. насам е една в много отношения особена и различна борба от оная, която се водеше преди войните. Самите условия на Македония, условията в България, Балканските условия, европейските условия, пък не е без значение, че и изобщо световните условия са така много променени след войните, че е просто престъпление да си затваряме очите и да мислим, че за да се освободи Македония достатъчно е да "продължаваме борбата", както си я знаеха бащите и дедите ни, вдигнали се с мартинки и кремъклии срещу турчина, който и без това бе обект на европейски сили за изринване от Европа. Не само физическа борба да се води, а преди това, преди всека борба - да се осмисли, да се начертае, съобразно с днешните условия на Балканите и по света изобщо, ОБЩИЯ ПЛАН за обща, съвместна, единна, целесъобразна македонска акция и в Македония и в чужбина. Не случайни македонски изолирани сили, не избухвания на македонския гнев срещу тирана, колкото и справедлив да е той, не "подвизи" от Кралимарков характер, а системна работа за Македония от вътре и от вън, една работа така организирана, че да може да се мери със страшната по методите и средствата си организирана акция на Сърбия и Гърция срещу македонските българи, - една македонска акция, водена толкова с жар и преданост, колкото и с предвидливост и политическо въображение и главно - акция, която да знае що иска, за да знае как да го иска. Сега както е работата, е най-зле. Ние не знаем какво искаме или по-право сметаме ориенталското си хитруване за най-голема своя политическа мъдрост. Пишем по устави за свободна и независима Македония, а с делата си се показваме страж на държавни български интереси и авангард на некакви, още неизяснени държавни български стремежи за обединение на българското племе. Тази наша ориенталска в маята си, но и като такава недопечена "дипломация" е толкова прозрачна за европейския и даже американския остър ум, че ставаме просто смешни и жалки и с това сами даваме доказателства за политическа незрелост и, което е по-лошо, за политическа тартюфщина, от която истинските хора се отвращават.
Не е тук въпроса за това, дали е по-добре македонските българи да живеят отделен от България политически живот. Ако сте имали случай да прочетете една моя брошура, озаглавена: "Националният принцип и македонският въпрос", ще да си спомняте, че там аз намирам за напълно естествено и желателно македонските българи да живеят под едно държавно знаме заедно с българите от другите части на отечеството ни; и сега съм убеден в това, но намирам в същото време за ПРАКТИЧЕСКИ невъзможно това при днешната констелация на политическите елементи на Балканите и сметам за по-възможно практически запазването на българския елемент в Македония чрез създаването на една независима Македония, толкова по-вече, че то ще разчисти терена за едно по-здраво и нормално съжителство на всички балкански народи. За мене е вън от всеко разискване въпросът за прямолинейното и твърдо следване на тоя ПОЛИТИЧЕСКИ идеал, след като той е веднаж възприет. Всеко отклонение от него в дейността македонска е престъпление и носи само нещастия и нам, и на България. Ако ли пък сега има причини, които правят неефикасна борбата ни на тая политическа основа, аз мисля, че може и требва въпросът да се разгледа основно от македонския народ и да се направи ревизията с ум и с чувство за отговорност пред народа. Престъпление сметам ръководни лица в движението ни, ако се допусне, че са се убедили в неефикасността на принципа за свободна и независима Македония, да действуват в посока към постигане на официалния (в смисъл държавния) идеал за обединение на българското племе, сами, без да са получили за това санкцията на народното удобрение. Днес има изгледи, че става нещо подобно. И това е, струва ми се, една от най-големите причини за днешното ненормално състояние на македонските работи.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Битоля Борис Стефанов Зографов (1891 - 1957, София) е български общественик, деец на Македонската патриотична организация и първи редактор на вестник "Македонска трибуна", брат на Драган Зографов .

---