Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Сръбската дунанма в Щип", публикувано във в. "Независима Македония", бр. 59, София, 1924 година
Петър Завоев от Щип, Вардарска Македония - "Сръбската дунанма в Щип", публикувано във в. "Независима Македония", бр. 59, София, 1924 година


Увеличи
Описание

"...Моето дълбоко убеждение и днес е, че щипянецът циганин може да стане, но сърбин не става. По-скоро сърбите могат да обърнат течението на Брегалница към изворите ѝ, отколкото да завладеят сърдцата на щипяни. Толкова дълбока, толкова органическа е омразата към тех! Ако белградските управници наистина верват противното на това, горчиво се лъжат. Всеко камъче от щипския калдъръм, всека керемида от градските покриви, всеко дихание, всекой гроб напомват само за здравата и неподатлива българщина там, напомват за оня героичен и несломим българо-македонски дух, разразяван хиляди и хиляди пъти в страшни и всепомитащи бури...

...Живеят планини от страх в сърдцата и в душите на сърбите от Щип и щипяни. Това се знае. Когато те на 4 того се устройвали своята дунанма в Щип, виждали се само лустрото, само формата на нещата. Същността е била другаде. Един дух мощен витае сега над Щип и Македония. Това е духът на Вътрешната Мак. Рев. Организация - несъкрушим и непобедим - носяща разпалените глави на македонската свобода и независимост, това са тайнствените чети на Т. Александров, П. Михайлов, Бърльо и стегнатите революционни ядра, които също се присъствували на чудноватите тия сръбски тържества, будни и горди, мълчаливи и очакващи като жених своята свидна невеста....Те са били там, тия смели и хвъркати четници, те са се мушили между между робския народ, утешавали са го, ободрявали са го и са му вдъхвали надежди и упование за скорошни честити дни, когато наистина в Щип ще се открие едно големо всенародно тържество и ще се пеят кръшни песни на роден български език. Те са били там, на Отиня и из щипските калдъръмени улици, по които прегърбени, но бодри, са шедствували некога Йосиф Ковачев, стария Милетич, братя Костенцеви, хаджи Костадин, дедо Иларион и Васил Левски, който на 1865 г. посети гр. Щип като джалепин, за да се запознае с будното му гражданство. Тия четници са били там провирали са се под схлупените стрехи на градските къщи също тъй, както едно време са се провирали под тех: неустрашимите македонски борци: Чавдар войвода от Лакавичко, хвъркатия Лалуш, Гоце и Даме, Тодор Лазаров и Мише Развигоров, Ефрем Чучков и Спиро Келемано...
И са се смеяли в душата си на сръбската глупост, на побърканите сръбски политикани, които устройват тържества в една земя, в която нищо свое немат и които сметат, че чрез дунанми некакви ще привлекат и спечелят сърдцата на чуждия тем народ.
Колко велика и неизмерима е сръбската глупост!......."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и след това работи като журналист в София и Пловдив. През 1905 г. става един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство. След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват П. Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 462 пъти.