Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Какъв е техния грех?", публикувано във в-к "Слово", год. III, бр. 654, София, 31 юли 1924 година
Никола Милев от с. Мокрени, Костурско, Егейска Македония - "Какъв е техния грех?", публикувано във в-к "Слово", год. III, бр. 654, София, 31 юли 1924 година


Увеличи
Описание

Никола Милев със статия за убийството на 19 местни българи от мървашкото с. Търлис, извършено от гръцки военни на 27 юли 1924 г.

Деветнадесет души българи от три погранични села в Серско - Ловча, Търлис и Каракьой - са били избити от органи на гръцката държавна власт. Вързани по заповед на един офицер, те са били подкарани за Горно-Броди от друг офицер с ескорт от петнадесет въоръжени азиятски бежанци и по пътя, накарани да седнат, били са застреляни като мешини.
Това е късата, жестока новина, която трима техни другари - единият ранен - спасили се по чудо, са могли да разкажат, като са минали границата и са пристигнали в Петрич. Те са разказали и друго: че още една група от 15 души, млади хора и събудени българи от тия села, били задържани и готови за изпращане в Горно-Броди. С трепет требва да очакваме известия за по-нататъшната техна съдба: защото и те може да бъдат "изпратени" там, откъдето 19-те души техни нещастни другари нема вече да се върнат.
Изглежда, че в разказите на тримата бежанци нема никакво преувеличение и че фактите са такива, каквито те ги излагат. Нашето възмущение, възмущението на целото обществено мнение в България, е поради това безгранично. Една анкета на самото место, верваме, ще отврати всека честна душа на чужденец, каквото и да е неговото положение и неговото отношение спрямо националните съперничества на Балканите. Всеки требва да се пита: защо са избити тия нещастни български селяни, които предвидливостта и справедливостта на един голем международен ареопаг постави в пределите на Гърция. Какъв е техният грех? Какво е техното престъпление.
Ще занемеят ония уста, които би се опитали да намерят грех у нещастните селяни на Ловча, Търлис или което и да е друго село на Македония и да оправдаят вършените спрямо тех престъпления. Техната единствена вина е, че са българи, че такива искат да останат и че господарите на техната земя, след като си начертаха каквито граници желаеха, все пак не се чувстват сигурни в своето владение. След като взеха Македония с македонци, те мислят сега, че ще бъдат по-сигурни в своето бъдаще, ако я очистят от македонци и на техно место настанят жертвите на друго едно политическо заблуждение - малоазийските бежанци.
Този е бил мотивът, който е оправдавал, в очите на гръцкия пограничен офицер, жестокото избиване на 19-те души българи, вързани и безпомощни да се защищават. Той е, който утре може да оправдае още по-жестоки преследвания от тия, които всеки ден тласкат към границите на България десятки и стотици македонски и тракийски бежанци. Но какъвто и да е мотивът, престъплението е явно. Ние очакваме, поради това, че то ще бъде анкетирано, ако не от друг, от смесената комисия по гръцко-българското изселване и, веднъж отговорностите установени, ще бъде строго наказано. Да искаме то да не се повтаря, е напразно пожелание. Ако българите в Македония не бъдат избивани както беззащитните селяни от споменатите села, те ще бъдат подлагани на друг вид преследвания, за да бъдат принудени да се откажат от всичко. Четете внимателно съобщенията за местопроизхода на бежанците, които идат от гръцка Македония; те са от покрайнините между Вардар и Места - пътят за Солун и за беломорския брег. Очевидно Гърция, която се чувствува там без гръбнак - както се изрази Венизелос през март 1913 г., когато имаше куража да бъде предвидлив - иска да премахне българския елемент от тия краища, мислейки по тоя начин да образува един гръцки пояс за защита на своите македонски владения.
Напразни усилия и напразни надежди. Македонските владения на Гърция не се застрашават от стремежите на България. Ако за владетелите на Македония има опасност, тая опасност може да бъде само македонския дух, общ за българите и за другите народности в страната. Тоя дух безспорно съществува и крепне. Как нема да съществува и да крепне? Нема в Европа страна, освен Ирландия, може би, която да се е борила и да е жертвувала толкова за своето определение, колкото Македония. Нема в нея село, което да не е свързано с едно историческо име или с едно събитие, което брои в живота на страната. Това са нравствени сили, които никаква политическа власт не е в състояние да затрие.
Анкета за престъплението при село Търлис требва да стане и виновниците да получат наказанието си. Това е необходимо да стане час по-скоро. Нека не се забравя, че отсам границата живеят роднини и близки на жертвите оттатък и че те непосредствено и силно чувствуват жестокостите, които се вършат с техните братя. Те се вълнуват, а България желае да има спокойствие в нейните граници. Не може тя да носи последствията от грешките на своите съседи. Ония, които искат да има мир, требва да констатират безпристрастно грешките и отговорностите.


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.
За повече информация за Никола Милев тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 521 пъти.