Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Основи на Македонското освободително движение", публикувано във в-к "Македония", год. III, бр. 696, София, 7 февруари 1929 година
Христо Шалдев от Гумендже, Егейска Македония - "Основи на Македонското освободително движение", публикувано във в-к "Македония", год. III, бр. 696, София, 7 февруари 1929 година


Увеличи
Описание

Бързото и широко разпространение на революционното движение в Македония се дължи не само на това, че то бе логическа последица на историческо развитие, че обективните политико-социални условия на абсолютична Турция способствуваха за неговото появяване и виреене и че тези последните беха едни от най-добрите безсловесни агенти, които психологически подготвяха македонските българи към възприемането на революционната идея и методи на борба за осъществяване на обществените цели, но още и затова, защото начело на това движение застанаха лица, които с културата, характера и волята си, с личния пример и моралния си авторитет издигнаха освободителната идея така високо, че я поставиха пред съзнанието на широките народни маси по-идеална и по-леко осъществима.
Като всеко обществено движение, и македонското освободително движение е масово, със свой мир на съзнателни цели и средства, поради което то е народно движение, а не е плод на външно влияние, както обикновено го представяше турското правителство чрез постъпките си в София, както и сега се мъчат да го представят правителствата на новите поробители на Македония - сърби и гърци.
В живота на народните движения немалко значение имат силните, изключителните личности, които ръководят и насочват тия движения. Наистина, те са рожба на обществото, защото от него черпят и побуждения, и разбирания, и цели, и средства, и защото живеят с него и неговите копнежи; но същевременно тези личности влагат в живота на народното движение свой, личен елемент, защото всеко обществено стремление към напредък добива лик на идейно движение след като се възприеме от интелигенцията, която го формулира, разяснява го на широките народни маси, за да стане после то обществен идеал. И в качеството си на апостоли на обществения идеал, силните личности, съзнавайки временната си роля като водители на общественото движение, действуват вече в името на собствената си воля и са, тъй да се каже, волеви апарати на общественото движение. И като такива, техното съзнание се обхваща от чувството за отговорност пред себе, пред обществото и пред историята, а оттук и двоякото им задължение: теоретическо, при което се чувстват задължени да изработят и формулират народния идеал, и практическо, при което се задължават да намерят начин за разпространение на тоя идеал, както и да изберат средства за неговото осъществяване.
Вече на почвата на тези основни психологически задължения първите люде на македонската интелигенция образуваха обществен съюз, чрез основаването на тайната вътрешна македонска революционна организация и формулираха народния идеал в следното политическо верую: самоуправление на Македония в нейните географски граници, при което всеки македонец - без разлика на вера и народност - да може да се развива всестранно.
Практическата стойност на политическото верую на македонските апостоли-революционери е голема. То не бе противно на статуквото, както не бе и против формалното задължение на Турция, която по силата н 23 чл. от Берлинския договор бе се задължила да въведе автономно управление на Македония, каквото поменатият член предвиждаше за Армения и о. Крит; то бе против завоевателните стремежи на съседните заинтересовани балкански държави и целеше да спази равновесието на Балканите; то подготвяше почвата за бъдеще федериране или конфедериране на балканските държави при евентуално пълно освобождение на Македония; то не бе противно и на общобългарския национален идеал, защото чрез самоуправлението на Македония или пълното ѝ освобождение българското население в Македония целеше да се снабди с всички условия за всестранното си развитие. За съжаление формулираното политическо верую на македонските революционери не беше проумено от българските държавници и общественици, които ако беха го поставили като основа на външната си политика, щеха да подпомогнат усилията на въоръжения македонски народ за политическа свобода и щеха да се избегнат катастрофите, които преживе българското племе и българската държава през първата четвърт на настоящия век.


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Егейска Македония Христо Шалдев (1876-1962, София) е ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български учител, активист на Илинденската организация, Гумендженското братство и др. Автор е на книгите "Град Прилеп в българското възраждане", "Македония и копнежът й за свобода", "Духовното състояние на българина по време на негово робство под Турско", "Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs".
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 455 пъти.