

"Последствията на всекий преврат, станал в една страна, живо се отражават и на близкосъседните му народи. Това е, тъй да се каже един исторический закон. Станалий през 1877/1878 год. преврат в Балканский полуостров не можеше да не повлияе на своите съседни племена и още повече, на тези от тех, които беха сходни с неговите жители по язик, вера, нрави, обичаи и история. За зла чест, обаче, последствията на този преврат се оказаха най-опасни за българският народ в Македония. Причината беше проста. Преди този преврат, Македония се намираше под нравственото владичество на отвъд и отсам балканската интелигенция, която тогаз ръководеше общо-народните български работи. Но след войната тази интелигенция се повика да заеме службите създадени от нововъведеното управление в Северна и Южна България. Естествен резултат на това оттегляние, беше оставянието без ръководител и защита всичките тези въпроси, които сега съставляват единствената национална опора на македонските Българи. Не беше само туй. Войната беше заробила българският народ в Македония и в финанциялно отношение. Това робство – най-подлото, което новата история е могла да сътвори; най-пагубното за самостоятелното развитие, и даже съществувание на един народ – отне от Македония и последната възможност, да задържи у дома си, поне своите по-развити синове скоро, твърде скоро, те оставиха и тъй нещастната си майка... В такъво положение на работите, Македония поздрави със сълзите си и 1880-тата год. Едва къде края на тази година, намериха се хора, които разбраха, че такова безотрядно състояние в близко време ще съсипе фактическото съществувание на македонските Българи, и се потрудиха да убедят екзархията ни, че тя требва да вземе в ръцете си кормилото на управлението народните работи в Македония, като отпусне ежегодно по една значителна част от своите достатъчно големи приходи за поддържание на българските училища там...
За да се прекрати тук неутешително и почти безполезно разпореждание на екзархия - следствие на недоброто познавание на належащите настоящи нужди на Македония от страна на екзархийските разпоредители и на техното (на екзархийските разпоредители) особено разположение към некои македонски градове и личности –, аз предлагам долните средства като единствените, които могат обезпечи желаемото пробуждание на българщината в Македония. Но преди да пристъпи към изложението им, считам за нуждно да забележа, че аз съм разделил тези средства на три категории, които се стремят към постиганието на три главни цели: а) осигурявание черковната независимост на македонските Българи; б) постеменното им умствено развитие и в) свестяването на простата народна маса. Тези три цели са толкоз тесно свързани една с друга щото неизпълнението на едната парализира плодотворността на другата и наопаки.
Седем-годишното ми наблюдателно изучавание на българский народ в Македония от една стра; и доброто ми познавание състоянието на господствующето днес в Македония правителство, и неговите към подвластните му народности отношение, от друга, – дават ми право да се надявам, че не съм ни най-малко измамен в своят план, и че с некои твърде малки – може би - изменения той може и требва скоро да се тури в действие, за да се постигне желаемата практична полза. Ето тези средства..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Битоля Димитър Христов Ризов (1862-1918, Берлин) е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат. Работи като екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония, редактор е на вестника на българската Либерална партия "Търновска конституция" и др. Участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив и в подготовката и извършването на Съединението на областта Източна Румелия с Княжество България и след това е депутат в Третото велико народно събрание на Княжество България (1886-87). През 1917 г., в Берлин заедно с брат си Никола Ризов издават атласа "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници", съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.
За повече информация за автора тук