Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Тодор Александров", публикувано във в-к "Слово", год. III, бр. 692, София, 16 септември 1924 година
Никола Милев от с. Мокрени, Костурско, Егейска Македония - "Тодор Александров", публикувано във в-к "Слово", год. III, бр. 692, София, 16 септември 1924 година


Увеличи
Описание

Проф. Никола Милев за живота, делото и смъртта на своя приятел - легендарния водач на ВМРО Тодор Александров.

Извършено е едно от великите престъпления в българската история. Тодор Александров е убит. Един голем човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на цел народ. Защото целия му живот бе една непрекъсната и фанатична служба на един народен идеал.
Народът в Македония, емиграцията в България и далеко отвъд океана, пък и целия български народ не жалят само за трагичния край и за загубата на Тодор Александров, легендарния вожд на македонското революционно движение. Те дигат ръце към небето и с библейски гнев сипят проклятие към новите Иванковци, които от корист и от завист погубиха човека, който олицетворяваше борбата за един благороден човешки идеал.
Историята само ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си триумфално влезе в областта на легендата показва колко е големо неговото место в живота на съвременниците му.
Това место Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, силен характер и прозорлив ум, турени в пълна служба на един голем народен идеал: освобождението на Македония. На едно необикновено трудно поприще, каквото е едно революционно освободително движение, където опасността и смъртта са постоянните спътници на работниците, той се прояви много рано и много ярко...

...Такъв човек, поставен на такова поприще и при това фанатик на моралната чистота на организацията и на нейните членове, готов да накаже най-строго и най-малкото престъпление, враг на фанфаронството и на кафеджийското политиканство - не можеше да не възбуди срещу себе си зависти, незадоволства и омрази. Но такова беше неговото обаяние, щото никога тия лоши чувства не биха дръзнали да се проявяват в действия против него...

...Тодор Александров бе от ония македонски деятели, който най-грижливо се е пазил да не създаде със своята деятелност опасност за България. И в това отношение той бе един прозорлив и голем българин.
Нека българското общество си даде точно сметка за това: Тодор Александров е най-скъпата жертва, която е дадена не само за спасението на Македонската организация, но и за спасението на България. Ние минахме покрай една пропаст: мъченическият ореол на Александрова хвърли достатъчно светлина, за да осветли пътя ни и да ни открие пропастта, в която щеше да пропадне целостта, независимостта на отечеството. За предвидливите хора не беха тайни опитите на болшевиците да вземат в свои ръце Вътрешната организация и чрез нея да раздрусат България, без да искат да знаят за последствията. Александров виде опасностите и им се противопостави решително. Измената посегна на неговия живот. Но тя остава непокътнато неговото дело. И със смъртта си той извърши спрямо съдбините на племето най-високия дълг. България е запазена. Националният характер, независимостта и целостта на македонското движение са недосегаеми. Всичко друго е поправимо и постижимо.


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.
За повече информация за Никола Милев тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 356 пъти.