Завчерашните изявления на министра на вътрешните работи г. Хр. Стоянов разкриха пред очите на българското общество едни отношения между правителството и Вътрешната Македонска Организация, които засегат най-върховните интереси на българското племе. Тук не се касае до партийни разпри, за борби за власт, за които мнозинството от гражданите може да имат готово убеждение, предразсъдъци, или пък да не искат да знаят. Касае се за нещо друго, за нещо, което затрогва душата на всеки българин.
И всеки българин требва в тоя случай да мисли по български, с българския си ум, да чувствува по български, с българското си сърце, като смъкне от съзнанието си отровната обвивка на партийното верую.
Това не са фрази: аз ненавиждам фразата, която в такива случаи би била още и несериозна и обидна. Това е повеление на един дълг.
Ние изпълняваме тоя дълг, просто, спокойно, убедени, че българското чувство ни е верен водач, като казваме, че обнародването на документите, изпратени до правителството от страна на Тодор Александрова е една грешка. Една грешка са и изявленията, които придружават тия документи, особено края им. Правителството требваше да вземе акт от писмата, но не требваше, в разправията между него и Македонската Вътрешна Организация, да намесва българското общество и да дава на враговете на българщината да предвкусват радостта от една възможна братоубийствена война между организираната държавна власт на България и моралната държава на поробените българи в Македония. Тодор Александров е водител на една тайна, революционна организация, дебната всеки час от много страни и от силни врагове, и от него не може да се иска да държи езика на канцеларския протокол. Но едно правителство, което държи на своя престиж, не бива да си служи със закани и позиви за отмъщение, особено след като е заявило вече чрез устата на министра на вътрешните работи (точка първа от декларацията на г. Стоянов), че "държавната власт в страната е достатъчно силна, за да постави на местото всички, които излизат извън кръга на законите". Самообладанието е най-голямото доказателство за сила.
Но българското правителство нема нужда да употреби сила, когато е дума за отношенията му към македонската организация. Достатъчно е то да разбере същността на македонското движение и да си определи едно строго поведение, съобразно с интересите на българския народ.
Вътрешната Македонска Организация, е, подир Екзархията, най-крупното дело на българския дух. За нея, през 1917 год., когато враговете на българския народ имаха свободно поле за да сеят заблуждения и умраза против него, Брайлсфорд писа следното: "не тя е създала българския патриотизъм на македонските селяни, а тя самата е произлезла от него". Факта, че въпреки всички изпитания, въпреки всички превратности на съдбата - въстания, кланета, войни, дележ, ново робство - тя изникна из развалините на толкова материални разрушения и на толкова разбити бленове, още по-мощна, отколкото в миналото, тоя факт показва, че причините, които са я родили, не са изчезнали. Организацията си остава убежище и надежда на македонския селянин, угнетяван от чужда некадърна власт и терзан духовно заради своята верност към един освободителен идеал.
Да се отрича тая борба е глупаво; да се свежда тя към разбойничество или четничество, е несериозно: това имат интерес да правят ония, които искат да си извоюват свобода за по-големи насилия над едно население, което е решило да не се помири с наложеното му културно и национално робство; да ѝ се открива обаче фронт от българска страна, това значи да изпаднем в умопомрачение, което ще ни хвърли в пропастта и като държава, и като народ.
В тактиката на тая борба може да са извършени грешки. Но не бива, от друга страна, да се представляват водителите на македонското движение като луди хора или кръволоци, които търсят само авантюри и кръв. В редовете на организацията, според всички сведения, царува една дисциплина и един висок дух, които я правят фактор в балканската политика. Ако тя не беше това, което е, много е за верване, че Белград щеше и днес да продължава да държи под карантина политиката на г. Стамболийски, и в нашето външно м-во папката от сръбски протести щеше да се надува.
От друга страна, когато оценяваме действията на тая организация, ние се натъкваме на един факт, който, умело използуван, може да бъде от грамадна полза за българската политика: Вътрешната Македонска Организация ревниво брани своята самостоятелност, като не допуска никакви външни вмешателства, и нежелателните работи, които от две години насам огорчават добрите българи, са произлезли от пренебрегването на тоя факт...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.
За повече информация за Никола Милев тук

---