"...Ето така българският народ извън границите на българската държава е подложен на пълно етническо унищожение. И понеже по света е притъпена съвестта към доброто и истината, гласът на българите за защита остава глас попиющ в пустиня.
В такова една тежко, много тежко време за българския народ в неговата целост, основен наш дълг е не само да съзнаваме всичко това, но и да имаме най-ясна представа върху всичко онова, което е било по-рано, т.е. нашето минало и това на нашите съседи. Ние требва най-грижливо да познаваме не само фактите от нашата история, но и всички ония причини и условия, които са играли съдбоносна роля, за да взимат събитията тоя или оня ход на развитие..."

Източник: Оригинален източник на книгата - libsofia.bg

Автор: Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България. След преврата от 09.IX.44 година е репресиран от новата комунистическа власт.
За повече информация за автора тук

---