

Членът на Задграничното представителство на ВМРО и протогеровист Кирил Пърличев с възпоменателна статия за вожда на революционна Македония - Тодор Александров.
...Т. Александров не беше поклонник на ефектите, а предпочиташе полезните, обмислените дела. Практическото строителство го занимаваше, без да се увлича по красиви, но въображаеми проекции. Нито е говорил некога, нито е писал некъде теории върху философията на революциите, но през целото време вършеше революционни дела на практика.
Почти десет години беха минали от основанието на ВМРО, когато Александров влизаше в нея. Но тоя десетгодишен период, най-важният, най-същественият за македонската революция, Тодор не помисли, че требва да го изучи на книга, а вервайки напълно в духа на миналото, прилагайки и използувайки чрез свой личен опит мъдростта и науките на по-старите, от които по-близки до него беха Ефрем Чучков, Тодор Лазаров и Хр. Матов, а по-далечни Даме, Гоце и Пере, Александров възлизаше все по-нагоре и по-нагоре, ставаше все по-голем и по-съвършен. Но той не прескочи нито едно почти стъпало от революционната стълба, а ги измина последователно и с търпение всички от най-ниското до най-горното.
Не мога да кажа с положителност дали повече с разума си, или със сърцето си бе обгърнал Тодор идеята за революцията. Защото тоя човек на външното спокойствие и редко хладнокръвие, надарен с големо постоянство и челичена воля, с грамадна енергия и удивителна работоспособност, беше в същото време човек на морала и строгите нрави; той бе способен на силна обич и силна омраза; внимателен, предпазлив и даже с известна доза мнителност, присъща на революционера. Но в същото време - с голема увереност в себе си, с още по-големо доверие в другарите си, а особено с вера и преданост към идеята, с вера и обич към масата, за която и с която се бореше и умираше.
Когато Александров загина, македонският въпрос, живото революционно дело в самата борческа страна и обаянието му вън от нея бе стигнало до завидна висота. И ние, които видехме раните му и плакахме над гроба му преди четири години, и цела Македония, която не ги виде, но не по-малко плака, знаехме защо плачем...
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Охрид Кирил Пърличев (1875-1944, Охрид) е български революционер, член на ЦК на ВМРО, общественик, учител, журналист, писател, директор на историческия музей в Охрид по време на българското управление на града (1941-1944 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО) и е сред основателите на Македонския научен институт в София. Син е на големия охридски възрожденец Григор Пърличев.
За повече информация за автора тук