Спомените на атентатора и четник на ВМРО Мирчо Кикиридков, записани от неговия земляк Васил Хаджикимов (втори братовчед на Ванчо Михайлов) през 1929 г. Обхващат враждата между ВМРО и БЗНС, сражението при Калиманци в четата на Панчо Михайлов, неуспешният атентат срещу Стоян Мишев, Горноджумайските събития, братоубийствата във ВМРО, отношенията с Иван Михайлов и преизбирането му на Седмия конгрес през 1928 г.

Една вечер към 12 часа дойде в хотела Тодор Георгиев –Гущера (Щип) и ни взе с един автомобил. На запитванията „къде?“ отговори „Ще узнаете!“ Заведе ни в къщата на един от заможните македонци. Въведоха ни в една широка стая препълнена от наши другари четници. Открехна се съседната врата до нея и Иван Михайлов се показа. Поздрави ни и възбудено повтаряше като че ли сам на себе си: „Не се бойте, Македония е свободна.“ При всеко влизане по-сетне той откъсваше един по един от другарите, които не се връщаха. Разбрахме, че нещо се е случило и предстои работа за вършене. Телефонът от другата стая непрестанно дрънчеше в ръката му. Самият той на два-три пъти нея нощ отлетя с автомобила. Но къде? Това нас не ни интересуваше. Най-сетне към 8 часа сутринта дойде и моя ред.
- Ще го смааш ли (по щипски) Славчо Ковачев?
- Какъв е?
- Предател! Съгласен ли си?
- Съгласен.
- Целунете се тогава със Страхил Развигоров, той ще ти го покаже.
Целунахме се и уговорихме плана за действие. Ковачев живееше на улица „Цар Борис“ срещу румънската черква. Беше петъчен ден, 13 септември 1924 г. и ние се разположихме на масата в едно кафене на същата улица отдето наблюдавахме и чакахме жертвата си. Към 12 часа (чакахме 4 часа) Страхил внезапно стана и посочи един човек. „Ето го!“ После излезна и зави по улица „Пиротска“. Аз останах в недоумение. Но един човек вървеше по тротоара към къщата в която живееше Ковачев. И тук ми дойде на помощ едно друго обстоятелство. На вратата излезнаха неговите деца. Едно от тех викна „Тате!“ Човекът към когото се отнасяше тоя вик се обърна и усмихнат, кимвайки с глава, закрачи по-бързо към тях. Това го и издаде. Застанах зад гърба му и стрелях три пъти. Повали се като сноп още при първия куршум смъртоносен. Но аз не го оставих. Приближих се над него и стрелях още три пъти. Насъбра се народ и аз се завтекох по улица „Екзарх Йосиф“. Но тук ме посрещна началника на I полицейски участък и немаше какво - требваше да се предам. Вечерта, същият ден на атентата в „Света Неделя“ в 12 часа избегах заедно с Владо Димитров – Черноземски (Който уби на 3 септември с. г. Димо Хаджидимов) и Стефчо Каркалашев (от село Богданци, който уби П. Д. Петков - земед[елски] представител). (Ипократ Развигоров пък уби Хараламби Стоянов.) Бегството беше организирано от организацията.
Аз не знаех в какво, се състоеше виновността на убития от мен Ковачев. Вервах напълно в справедливостта на решенията, издавани от организацията и сметах за свой дълг да ги изпълнявам безпрекословно. Не знаех до затварянето ми също, че Тодор Александров е убит. Иначе, щех да убия тогава и децата му.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Щипското Ново село Мирчо Кикиритков (1904-1944) е революционер и терорист на ВМРО, убит от сърбо-комунистите след 1944 година.
За повече информация за автора тук

---